Пушката на Хемингуей

Преди известно време една европейска новина се разходи из медиите, но не предизвика твърде много шум и коментари. На 15 май гласоподавателите в швейцарския кантон Цюрих отхвърлиха на референдум предложение за забрана на асистираните самоубийства. Това трябваше да спре така наречения самоубийствен туризъм на чужденци, които посещават Швейцария, за да получат помощ да сложат край на живота си.

Гражданите на най-населения кантон в Швейцарската федерация отхвърлиха предложението да се забранят асистираните самоубийства с мнозинство от 85% и със 78% второто предложение – те да бъдат забранени за чужденци.

Всяка година около 200 души в Цюрих се подлагат на асистирано самоубийство. Евтаназията, или така нареченото убийството по милост, е разрешена в Швейцария от 1941 г., ако се извършва от немедицинско лице, което няма скрит интерес от смъртта на самоубиеца.

По данни на швейцарската асоциация "Динитас" към края на 2010 г. от услугата на асистираните самоубийства в страната са се ползвали 1138 души. Измежду тях 592-ма са от Германия, 102-ма от Франция, 118 от Швейцария, 19 от Италия, 18 от САЩ и 16 от Испания.

Безсмъртният Нобелов лауреат Албер Камю пише в своето философско есе „Митът за Сизиф”: „Има един-единствен действително сериозен философски проблем – самоубийството. Да преценим дали си струва или не да бъде живян животът, означава да отговорим на основния въпрос на философията. Останалото – дали Вселената има три измерения, дали духът има девет или дванадесет категории – идва по-късно”.

Разбира се, големият французин говори за самоубийството като самоцел, нещо, което човешкото същество избира вследствие различни фактори и ситуации, в които е изпаднало. А тук става въпрос за друго – за прекъсване на човешки живот заради нелечима и установена по медицински път болест.

Това хуманно ли е? Това християнско ли е? И кога убийството престава да бъде убийство и се превръща в акт на милосърдие?

Досега тези въпроси не бяха повдигани пред българското общество, макар и тук да има неизлечимо болни хора, в които вече се е скъсала и последната нишка надежда, свързваща ги с живота. Хора, за които мъглата на непрестанната болка е единственото им познато чувство. И надеждата, че тя може да спре!

Преди няколко дни депутатът от левицата и бивш конституционен съдия проф. Любен Корнезов обаче внесе в Народното събрание законопроект, с който да се регламентира евтаназията у нас. В момента в Закона за здравето изрично е записано, че на територията на България не се прилага евтаназия.

Проектът на Корнезов казва, че евтаназията е “удовлетворяване на молбата на неизлечимо болния или неговите близки за ускоряване на неговата смърт по безболезнен начин, включително и чрез прекратяването на изкуствените системи за поддържане на живота“.

Предлага се евтаназията да се извършва по искане на страдащия, неизлечимо болен, който задължително трябва да осъзнава своята постъпка. Молбата за евтаназия трябва да бъде писмена с нотариално заверен подпис.

Ето как мотивира своето решение депутатът: “Осъзнавам, че предлаганият законопроект е много “тежък” не толкова като нормативен акт, а от морална гледна точка. Зная, че този закон ще има много противници, слагайки пред себе си “щита” на криворазбрания хуманизъм. Зная становището и на църковния клир. Но може ли Всевишният да ни избави от мъките, превръщащи живота ни в ад?“ Край на цитата.

С искането на омбудсмана въпросът да бъде подложен на референдум е сигурно, че той ще разбуни духовете, но така и би трябвало да бъде, когато става въпрос за избора на смърт.
 
Д-р Джак Кеворкян, по-известен като „доктор Смърт”, от 1990 г. до 1998 г. помага на 130 неизлечимо болни пациенти, да прекъснат живота си по собствена воля.

Кеворкян е сред най-ревностните поддръжници на евтаназията и "правото да умреш". Вината на лекаря патолог беше доказана благодарение на видеозапис, на който се вижда как помага на мъж, страдащ от прогресивен паралич, да сложи край на живота си.

Д-р Кеворкян е освободен предсрочно от затвора през 2007 г., след като излежа 8 от 10-годишната си присъда "за убийство". Сред условията за предсрочното освобождаване е и обещанието му, че повече няма да оказва помощ на хора, които желаят да се самоубият.

Наскоро излезе филм, направен по живота на известния патолог, в който главната роля изигра Ал Пачино. Филмът се казва „Не познавате Джак”.

Джак Кеворкян почина на 3 юни 2011 г в Роял Оук, Мичиган. Историята ще го запомни и с мисълта му: „Смъртта не е престъпление!”

Човечеството през цялата си бъдеща история, много повече, отколкото в миналото, ще бъде изправяно пред подобни морални дилеми. Може би същото общество прие на мига правото на болния Ърнест Хемингуей да зареди пушката и да се превърне в господар на съдбата си? А как това общество ще приеме същото решение, което предстои да вземе Тери Пратчет?