Норвежците решени да опазят свободата и толерантността си

Оплаквайки жертвите, норвежците настояват, че няма да се откажат от откритостта на обществото си, пише сп. „Икономист“.

"С помощта на най-силните оръжия в света - свободата на словото и демокрацията, ние задаваме курса, по който ще поеме Норвегия след 22 юли 2011 г." Думите на Йенс Столтенберг, министър-председателя на Норвегия, намериха отзвук в сърцата на повечето негови съграждани, пред които той говори на бдение в Осло тази седмица. Андерш Беринг Брайвик, 32-годишният норвежец и ислямофоб, призна, че е убил най-малко 76 души при бомбен атентат срещу правителствени сгради в столицата и масово убийство с автоматично оръжие на близкия остров Ютьоя, където млади членове на Норвежката работническа партия бяха на летен лагер.

Решимостта на норвежците да опазят обичаната от тях свобода, откритост и толерантност беше също толкова забележителна, колкото и скръбта им. В Осло 150 000 души държаха в ръцете си рози като масов израз на почит към паметта на загиналите. Този жест бе повторен на митинги надлъж и нашир из страната – от Свалбард, намиращ се на половината път към Северния полюс, до селата на южните брегове. "Безкрайно съм благодарен, че живея в страна, където в критичен момент хората излизат по улиците с цветя и свещи", заяви Столтенберг.

Брайвик е в полицейския арест в строга изолация, без достъп до новини или интернет за следващите осем седмици. Въпреки че си призна за убийствата, той отрича да е извършил престъпление.

Вероятно той ще бъде обвинен по силата на наскоро приета поправка за тероризма в наказателния кодекс, която предвижда присъда от 30 години лишаване от свобода. Има и други закони, съгласно които той би могъл да прекара в затвора остатъка от живота си. Норвежката полиция все пак трябва да отговори окончателно на особено важния въпрос дали той е действал сам или е имал съучастници.

Една от чертите на норвежката откритост - толерантността към различното, е сред причините, подтикнали Брайвик към масовото убийство. Норвежката работническа партия, политическата сила, която доминира норвежкия политически живот вече десетилетия наред, беше взета на мушка от него поради непоколебимата й подкрепа както на разнообразието, така и на толерантността.

Младежкото движение на партията, което е организаторът на лагера на остров Ютьоя, стана привлекателна мишена за неговата изкривена идеология поради две причини: то е пламенен противник на расизма и мнозина от членовете му са от етническите малцинства в Норвегия.

"Нашата организация бе ударена в сърцето с убийството на новото младо поколение политици. Това не е само нападение срещу Норвежката работническа партия, но и срещу цяла Норвегия и нашата демокрация", каза генералният секретар на партията Раймонд Йохансен. Гру Харлем Брунтланд, бивша дългогодишна министър-председателка, отправи принципно послание към младите членове на партията в деня на масовото убийство. Тя е била конкретно избрана за мишена от Брайвик /който я нарича убийца на нацията вместо майка на нацията/, но за щастие напуска острова, преди той да пристигне.

Доста по-късно Брунтланд разкри, че е говорила във въпросния ден с половин дузина младежи, които са й разказали за своите планове да се кандидатират за парламентарните избори през 2013 г. Най-малко двама от тях, казва тя, са били сред жертвите.

Хладнокръвното прицелване в звездите на норвежкото политическо бъдеще шокира политиците от всички партии. Засега те са обединени във възмущението си, абстрахирайки се от обичайните си различия. Кампанията за местните избори на 12 септември трябваше да започне скоро, но партиите се съгласиха единодушно да отложат всички предизборни дебати до втората половина на август.

Едно нещо, което се откроява, е непоколебимостта на Норвегия да не допусне ужасяващите деяния на Брайвик да засегнат необикновения й начин на живот.

Непринудеността в тази страна и нагласите за свободен достъп могат да изненадат чужденците, свикнали да живеят в по-стриктно контролирана среда. След атентатите полицията временно засили контрола по границите, проверявайки самоличността на някои, но далеч не на всички преминаващи през тях. Кралският дворец затвори врати за кратко, но след четири дни отново се върна към ежедневния си ритъм и тълпи норвежци и туристи продължиха да обикалят вътрешния двор.

Водещите норвежки личности имат охрана, но тя е много дискретна. Принцеса Мете-Марит например се движеше свободно сред скърбящите, събрали се в родния град на доведения й брат Тронд Бернтсен, който е бил на пост в лагера на Норвежката работническа партия на остров Ютьоя и е един от първите убити.

Преди да предприеме кървавата вакханалия, Брайвик публикува в интернет манифест от 1500 страници. По много драматичен начин убиецът описва себе си като кръстоносец, който ще освободи европейската цивилизация от нашествието на мюсюлманските орди.

Но патетичното представяне на нашественици, които завладяват чрез възпроизвеждане, противоречи на действителността.

Демографската картина на страната се е променила през последните 30 години; 12,2 процента от 4,9 милионното население в момента са имигранти, както и техните родени в Норвегия деца. Но тези данни се отнасят за мигрантите от всички страни, като 40 процента са от западни страни. Като националност поляците са най-голямата имигрантска група, следвани от шведите и пакистанците.

Пророчествата на Брайвик за завладяване чрез размножаване се опровергават и от бързо намаляващата раждаемост сред имигрантите. Според статистиките новодошлите от други страни, които поради своята култура са свикнали да имат много деца, бързо се приспособяват към норвежките норми веднага щом се установят в страната.

Това не значи, че норвежката политика по имиграцията не страда от проблеми: съществуват търкания на много нива.

Неуспехът /дотук/ на норвежките власти да експулсират Мула Крекар, сеещ раздори мюсюлмански духовник, предизвика напрежение. Крекар, който е пристигнал в Норвегия като бежанец, е издирван за убийство в Ирак и бе определен като "заплаха за националната сигурност" от Норвежкия върховен съд.

Имаше и насилие между различни етнически групи, но единственият сериозен инцидент в последните години бе този с намушкания до смърт Бенямин Хермансен, момче от смесен норвежко-ганайски произход, от неонацистка банда.
Безработицата е по-висока, а бедността по-голяма сред незападните имигранти, но повечето данни показват, че нещата се движат, по-скоро с бързи темпове, в по-справедлива посока.
Столтенберг обяви тази седмица започване на независимо разследване на атентатите след критиките срещу реакцията на полицията. С оглед на бъдещето норвежците може да се поучат от своите непосредствени съседи как се справят с изблици на кръвопролитие и по кой път поемат след това.

В Швеция убийството през 2003 г. на популярния външен министър Анна Линд в разгара на кампания за референдум за приемане на еврото стана причина за доста голяма промяна и самоанализ. Швеция не се отказа напълно от своята откритост, сходна с норвежката, но мерките за сигурност определено бяха повишени поне с няколко степени. Да се видят водещи шведски политици на улиците в Стокхолм се случва доста по-рядко, отколкото преди, а достъпът до правителствените сгради е по-труден.

И в Дания нещата се промениха. Шокът тук бе публикуването през 2005 г. на поредица от сатирични карикатури на пророка Мохамед и последвалите заплахи. Из целия ислямски свят избухнаха протести срещу карикатурите, които бяха възприети като богохулство. Бяха подпалени посолства и много хора загубиха живота си.
Оттогава шумните изблици срещу проблемите на имиграцията станаха обичайни - и отровни. Датските антиимиграционни мерки постепенно бяха затегнати и сега са сред най-рестриктивните в Европа. Крайнодясната Датска народна партия последователно и успешно привлече избирателите заради възможността да поеме контрола над имиграционната политика.

Сега след трагедията в Норвегия в Дания може да се стигне до преосмисляне. Хората се питат дали злостният много често тон на публичния дебат за исляма и имиграцията не подхранва идеологията, която лежи в основата на престъплението на Брайвик.

В Норвегия не беше така, но именно тя пострада. Докато телата на тийнейджърите още са на дъното на езерото около остров Ютьоя в очакване да бъдат открити, никой все още не взима решения за бъдещето. "Нашите сърца са съкрушени, но ние не сме сломени", поясни министър-председателят.

(БТА)