Седмица по лосанджелиски в Лондон

Горящи сгради, мародерство, сблъсъци с полицията… Това беше картината на британския Остров близо седмица.

Хаосът и паниката върнаха спомените за подобно събитие в Съединените щати, което в определен момент изглеждаше като потенциална заплаха за истинска гражданска война, коментира BBC.

През 1992-ра година американският Град на ангелите се превърна в истински ад, в поле за расова война, разпалена от бруталното пребиване на 26-годишния афроамериканец Родни Кинг от страна на четирима бели полицаи. Фатална конфронтация между полиция и тъмнокож млад мъж (29-годишния Марк Дъгам) отприщи и насилието в Лондон и цяла Великобритания.

За разлика от британската драма, американската се разви доста по-брутално. 53 жертви, 2000 ранени и материални щети за близо милиард долара само в рамките на седмица. Стига се до налагането на вечерен час и намесата на армията за въдворяване на ред сред различните етнически общности, въвлечени в кървавия конфликт. 

„Гледайки снимките и видеозаписите от Лондон, неизбежно се връщам 20 години назад”, разказва полицейският началник Андрю Смит, който по това време е редови полицай в управлението в Лос Анджелис. Смит има сходни лични фотографии – застанал с пистолет в ръка сред множество опожарени сгради.

„Виждам много паралели между поведението на тогавашните хулигани и това на тези в Лондон сега”, убеден е Смит и си спомня: „Едно от първите неща, което направихме тогава е да се изтеглим от най-горещите точки на размириците. Но не след дълго осъзнахме, че това е грешка и пратихме солидни подкрепления. Демонстрирането на сила даде резултат и много хора се озоваха в затвора”.

По подобен начин се развиха и събитията в Лондон, уточнява BBC.

Насилието в Лос Анджелис беше възпламенено, не от самия побой върху Родни Кинг, а от последвалото решение на съда. Магистратите оправдаха полицаите за бруталното насилие срещу афроамериканеца.

„Побоят на Родни беше просто катализатор”, твърди Джо Хикс, бивш лидер на правозащитна организация, който впоследствие ръководи мултиетническа фондация за възстановяване на най-тежко пострадалите от безредиците квартали.

Бунтът започва от чернокожата общност, както и във Великобритания, но много бързо се и хора от други етноси.

„Имаше латиноси, бедни бели, обикновени хулигани, които се присъединиха към вилнеещите гангстерски банди. Грабежи, палежи, безнаказана престъпност по улиците на Ел Ей”, разказва Хикс.

„Във всяко общество има клоуни, глупаци и идиоти, които просто дебнат всеки шанс да се покажат”, категоричен е той.

Наджий Али е един от гангстерите, взели дейно участие в размириците в Лос Анджелис през 92-ра. Той си спомня, че бандата му буквално вадела хора от колите им и ги пребивала.

„Съжалявам за всичко, което сторихме през онези дни. Палехме домовете, магазините на невинни хора – хора, които работеха наистина здраво, за да си осигурят по-добър живот”, казва Али и допълва: „Някои от тях така и не можаха да се възстановят от нанесените щети. Сега в Англия се случва същото – някои хора не осъзнават какво правят и впоследствие ще съжаляват”.

От позицията на преживяното Али дава съвет, че безразборното насилие не е решение на проблемите и грижите на бунтуващите си.

Началник Смит допълва, че е много важна реакцията на властите след утихването на размириците.

„Ние прокарахме доста реформи в редиците си. Назначихме повече жени, повече представители на различните етнически групи. Стартирахме инициативи за сътрудничество с местни граждански организации за намиране на решение на наболелите проблеми. И мисля, че комуникацията ни с хората вече е на много по-добро ниво”.

Бивш шеф на полицията в Лос Анджелис е сочен за основен „виновник” за радикалните промени и за рязкото намаляване на престъпността в града след безредиците. Това е Бил Братън, наричан от британската преса „Американското суперченге”.

Сега той е човекът, към когото британският премиер Дейвид Камерън се обръща за помощ и съвет. А от тях Лондон има остра нужда.