Естония – най-нерелигиозната страна в света

Нещо, което трудно може да бъде уловено на пръв поглед в столицата Талин, където много църкви украсяват старата част на града, камбани бият всяка неделя, а религиозни песнопения звучат по улиците. Но при по-внимателно вглеждане се оказва, че хората в църквите са предимно чуждестранни туристи.

 

„Хората вярват, но не искат да принадлежат към Църквата. Тук нямаме традиция за семейни посещения на неделни литургии”, разказва лутеранският свещеник Архо Тухкру. 

 

Той посочва, че Лутеранската църква е най-голямата в Естония, но тя обхваща едва 13% от населението. Което изглежда не чак толкова фрапиращо, като се има предвид, че едва един на всеки петима естонци определя религията като нещо важно в живота му. 

 

И това е тенденция, видима на всички нива в обществото. Дори в училищата, където място за религиозно обучение в учебната програма няма. 

 

Вместо това подрастващите естонци учат за инвазиите на германци и датчани, които наложили своята християнска вяра в Естония. И още от часовете по история в училищата остава усещането, че това е вярата на колонизаторите, отхвърлена от мнозинството. 

 

Според Ринго Рингвее, съветник в държавната агенция за религиозните въпроси, една от основните причини днешна Естония да е светска държава е, че националната и религиозната й идентичности не са се припокрили. 

 

Той посочва и друга причина за неособено радушното приемане на лутерансктвото и впоследствие на православието на Руската църква. 

 

„Протестантите говорили на немски, а с установяването си тук през XIX век до първите години на XX век Руската православна църква залагала изцяло на руския език. Много естонци просто не са разбирали какво им говорят чуждестранните мисионери”, подчертава Рингвее.

 

Със създаването на Естонска православна църква през 20-те години на XX век (лидерите й били верни на Вселенската патриаршия в Константинопол) службите започват да се отслужват и на естонски език. 

 

Това обаче продължава около 20 години. След инвазията на СССР през 1940 година и анексирането на Естония за половин век църковните служби са забранени. Разпадането на Съветския съюз води до незабавно възраждане на християнството в отцепилите се държави, но в Естония това възраждане така и не идва. 

 

Поредица от събития и обстоятелства отдалечават местните от вярата в Господ, но това не значи, че не вярват в нищо. 

 

Значителен брой естонци, например, боготворят природата. „Ние сме езичници”, гордо заявява бащата на осем деца Айгар Пихо. „Нашият Бог е природата. Дърветата и земята са тези, които разполагат с божествена сила. Просто трябва да седнеш, да им отделиш време и да слушаш”, убеден е той. 

 

Религията на Пихо и много други е наричана Маауск. Тя не е организирана, няма конкретни строги ритуали и молитви. Просто се търси хармония с природата. 

 

Един от основните обичаи е паленето на огромен огън, танцуването около него, пеенето  на традиционни естонски песни. Младите момичета пък сплитат венци от диви цветя и ги поставят под възглавниците си. Според поверието това ще им донесе... съпруг. 

 

Подобни вярвания са дълбоко вкоренени в естонската култура – над 50% от хората казват, че вярват в духовното начало, в жизнената сила. Но без да могат да дефинират категорично това свое убеждение.  

 

Очевидно мнозинството естонци просто обичат природата около тях и искат да я предпазят. Което в известен смисъл може да се тълкува и като проява на мек, спокоен и същевременно предан национализъм. 

 

Такъв, който поставя Църквата в трудно положение за определяне на ролята й в място, където християнството и религията като цяло са на дъното в списъка с приоритети на хората.