1 за 1027. Струва ли си?

За Израел цялата история със залавянето, държането в плен и завръщането у дома на редник Шалит не е просто историята на едно семейство и неговата борба да върне сина си.

 

Ако беше така, едва ли израелското правителство щеше да е склонно да плати толкова висока цена – 1027 палестински затворници за един войник. Това трудно би могло да се определи като балансирана сделка, пише BBC. 

 

Но всъщност историята на Шалит засяга десетки хиляди семейства. И показва как Израел се самоопределя. 

 

Бледият и уморен Гилад Шалит беше пуснат на свобода след 5 години в плен в мазе в Газа, а цялата страна беше приковала очи в телевизионните екрани. В кампанията за освобождаването му се включиха стотици хиляди хора, в това число и редица популярни личности, като най-известната израелска манекенка Бар Рефаели. 

 

Премиерът Бенямин Нетаняху също много добре знае, че не става въпрос просто за един освободен заложник. „Добре дошъл у дома, Гилад” беше приветствието на Нетаняху, който лично посрещна завърналия се войник и го прегърна бащински.

 

След което не пропусна да се обърне към родителите на редника: „Върнах ви сина!”. Думи, с които политикът се показа като лидер, изпълняващ обещанията си. Но и думи, които малко или много граничат с циничност от страна на един бивш военен командир, възползващ се от чужда лична драма, за да се изтъкне. 

 

По принцип Израел обича да се самоопределя като малка, но смела държава, заобиколена от врагове. Държава, в която всеки мъж и всяка жена трябва да служат в армията, за да защитят родината.

Военната служба е в същността на това да си израелски гражданин. 

 

И всеки родител познава тревогата и страховете, свързани с изпращането на син или дъщеря в армията. В замяна израелските лидери се кълнат, че нито един израелски войник няма да бъде изоставен на бойното поле или в ръцете на врага. 

 

Така десетилетия наред Израел е имал много случаи, в които с всякакви средства се е опитвал да върне пленени войници. Не всички са завършвали благополучно.

 

В еврейската държава няма човек, който да не знае историята на Рон Арад – пилот, чийто самолет е свален над Ливан през 1986 година. Той е заловен и предаден на радикалната групировка Хизбула. Започват продължителни преговори, като израелската страна предлага огромни суми за връщането на пленника. Но след 20 години усилия и напразни надежди за близките на пилота Хизбулла го обявява за мъртъв. 

 

Що се отнася до Гилад Шалит, винаги се е знаело, че той е жив. Похитителите от Хамас имат една-единствена цел от самото начало – да договорят размяна на затворници. Палестинските екстремисти много добре знаят, че Израел е изключително чувствителен по отношение на военнопленниците. И успяват да договорят меко казано изгодна сделка. 

 

Въпреки платената висока цена, 80 на сто от израелските граждани подкрепят напълно размяната на Шалит за над 1000 палестински затворници. 

 

Останалите обаче недоумяват как правителството е склонно да пусне на свобода терористи и убийци на израелски граждани. 

 

Едно от тях е семейство Рот от Йерусалим. Тяхната 15-годишна дъщеря Малка е убита при атака на палестински атентатор-самоубиец в пицария преди 10 години. 

 

С наближаването на размяната страданието в дома на семейство Рот се увеличава. С сред тези, които ще бъдат освободени, е 31-годишната Ахлам Тамими. 

 

Тя има 16 доживотни присъди за планиране и съучастие в изпълнението на терористичното нападение, при което е убита Малка. Тамими никога не е изразявала съжаление за стореното и открито декларира, че отново би сторило същото.

 

Предвид всичко това, изглежда разбираемо, че родителите на Малка считат своите загуба и болка за забравени и пренебрегнати. И приемат, че съ предадени в търсенето на възмездие за смъртта на дъщеря им. За тях сделката за Гилад Шалид е повече от нечестна...