Премиерът, който искаше да промени Гърция

Политическото наследство на Георгиос Папандреу е нееднозначно. Той наследи страна, която вече беше затънала в дългове в момента, в който пое поста премиер на Гърция.

Неговите обещания за провеждане на икономически реформи помагаха за това страната да получава нови и нови заеми от ЕС и МВФ, които в крайна сметка се превърнаха в дългова пропаст с дълбочина от 150 милиарда долара, пише Би Би Си.

В крайна сметка ситуацията стана толкова сложна, че върху Гърция и нейния премиер започна да се оказва изключително силен политически натиск от страна на водещите страни от ЕС с цел страната да бъде принудена да предприеме мерки за намаляване на бюджетния дефицит и държавните разходи за социални нужди.

В отговор по улиците на гръцката столица и другите градове излязоха стотици хиляди разгневени граждани, не желаещи да губят социалните си придобивки и несъгласни с понижаването на техния стандарт.

„Гръцкият народ мъжествено понася лишенията на икономическата криза през последните няколко месеца. И правителството, и народът на Гърция са пълни с решимост да променят пътя на развитие на страната, при това, постигайки стабилност и ръст“, казваше премиерът Георгиос Папандреу.

Папандреу обеща на европейските лидери да изпълни съгласуваните на многобройните срещи на върха на ЕС мерки за оздравяване на гръцката икономика в замяна за частично отписване на нейния дълг и отпускането на финансова помощ от 130 милиарда евро.

В същото време той се надяваше в резултат на реформите да сложи край на традициите на корупция и укриване на данъци, които са дълбоко вкорени в Гърция.

„Знаем, че настоящата криза ни предоставя уникалната възможност за провеждане на неотложните реформи, необходими за това Гърция отново да стане конкурентоспособна страна. Ето защо пакетът финансова помощ има за цел не само да ни помогне да се задържим на повърхността. Това е и инвестиция в една различна Гърция“, каза премиерът скоро след сключването на споразумението с ЕС.

Личното мъжество

В политическия живот на Гърция кланът Папандреу заема изключително място през последните няколко десетилетия. Той често е сравняван с клана Кенеди в Америка.
 
Георгиос Папандреу е син на един бивш премиер и внук на друг. Свидетел е на бурни политически събития. През 1967 г. неговият баща Андреас Папандреус, който заемаше премиерския пост, влиза в борбата за властта с краля.

Това противопоставяне е прекратено от военен преврат, на власт в страната идва военна хунта. Скоро в дома на Папандреу нахлуват войници.

„Войниците се появиха у нас вкъщи около 2 часа през нощта. Разбиха вратата и нахлуха в стаята, където спяхме ние с брат ми. Георгиос скри баща ми на балкона. Войниците видяха брат ми, опряха пистолет на слепоочието му и му наредиха да каже къде се крие той“, разказва братът на Георгиос Никос Папандреу.

Семейство Папандреу напуска страната и намира убежище в Швеция. Георгиос получава образование в европейски училища и университети. Връща се в родината си едва през 1974 г., след като там е възстановена демокрацията. Влиза в партията на баща си Общогръцкото социалистическо движение ПАСОК.

До 2009 г., когато ПАСОК печели изборите, Георгиос Папандреу е министър на образованието, на религията и на външните работи в коалиционни правителства.
В последното си качество той прави много, за да подкрепи стремежа на Турция към влизане в ЕС, което според него е много важен фактор в развитието на единна Европа.

Това решение беше посрещнато от мнозина гърци с неразбиране и негодувание. Известният британски журналист и писател Миша Глени смята това за проява на лично мъжество от страна на Папандреу.

Народното неразбиране

„Георгиос преобърна основите на външната политика на Гърция и заяви, че иска да види Турция в ЕС. Това беше направено въпреки изследванията на общественото мнение в страната, които сочеха, че 80-90% от населението са против членството на Турция в ЕС. Той заяви, че подобно решение е абсолютно необходимо и не се побоя от гнева на гръцките избиратели“, казва Миша Глени.

С народния гняв Георгиос Папандреу се сблъска и по-късно, когато стана премиер. Срещу отстояваните от него мерки за твърди икономии се обявиха синдикатите на учителите, на журналистите, на държавните служители.

Опозицията поиска той да се оттегли, твърдейки, че не притежава необходимите човешки качества да изведе страната от кризата.

„Папандреу не е такъв човек, при когото да тичаш, ако в дома ти избухне пожар. Той мисли дълго, преди да започне да действа“, казва Фанос Феримис, професор по история в Атинския университет.

След като в края на октомври 2011 г. на срещата на върха на ЕС в Брюксел беше постигнато споразумение за пакета финансова помощ за Гърция, Папандреу направи неочакван ход – той обяви, че възнамерява да се обърне към гръцкия народ, който да гласува на референдум.

Оказа се, че Георгиос Папандреу не е взел предвид мнението на мнозина членове на собствения си кабинет и тази политическа грешка доведе до оставката му, заключава Би Би Си.