(Американски) футбол, престъпление и наказание

За американците техният футбол е нещо много повече от спорт. Той е култура, институция, дори начин на живот. И то на всичките му нива – гимназиален, колежански, професионален.

Предвид тази нагласа на американското общество, не е трудно да се разбере с какъв статут се ползва най-успешният от най-успешните треньори на един от водещите колежански отбори. На 84 години Джо Патерно има зад гърба си рекордните 409 победи. Цялата му кариера преминава в един-единствен отбор – този на Университета на Пенсилвания. От 1950 до 1965 г. година Патерно е помощник-треньор, след това поема кормилото на отбора и така вече 46 сезона (което също е рекорд).

Той е светило в областта, истинска икона и жива легенда. Особено за учениците от Университета на Пенсилвания.

И когато той се оказа замесен в скандал с изнасилвания на малолетни на територията на университета, определението „шокиращи” беше твърде меко за разкритията на прокуратурата в Пенсилвания.

А именно, че бившият помощник-треньор на отбора по американски футбол Джери Сандъски години наред е насилвал сексуално малолетни момчета. Сандъски, който е част от екипа на Патерно, се оттегля през 1999 година, но въпреки това продължава да издевателства над деца в университетския комплекс.

Прокуратурата посочва, че престъпленията не са останали незабелязани – дори напротив. Свидетели имало, но никой не се обадил в полицията. Обвиненията са много сериозни – управата на университета, както и легендарният треньор Джо Патерно са получили сигнали и доказателства за престъпленията на Сандъски, но не се предприели нищо, за да го предадат на правосъдието.

Скоро след разкритията Бордът на попечителите уволни директора Греъм Спаниер и легендарния треньор Патерно. Отстраняването на треньора доведе до драматични протести от страна на студентите. Предизвика бунтове, сблъсъци с полицията, нападения срещу журналисти, които за останалия свят изглеждаха като необясним пристъп на лудост. Какво, за Бога, се случва в този университет?

За съжаление, посочват от BBC, в този университет се случва това, което се случва доста често отвъд Океана... С тази разлика, че сега целият свят гледа. 

Според редица проучвания 5 до 10 на сто от малките момчета в САЩ са били малтретирани сексуално. При момичетата процентът е 20. Но 90 на сто от тези престъпления остават необявени, за тях няма оплаквания. 

И това са цифри, които не се променят през годините. Случилото се в Университета на Пенсилвания е поредното доказателство.

„Ние сами си избрахме да не говорим за това“, казва за BBC Джоли Логън, изпълнителен директор на благотворителната организация „От тъмнина към светлина“. “Кой иска да се замисля за хора, насилващи деца? Не е комфортно да се говори за това и по тази причина не го правим“.

Такава е ситуацията и с треньор Патерно. Гневът срещу него, че не се е обърнал към полицията, научавайки за издевателствата, е обоснован. Но твърдението, че друг на негово място би постъпил различно, е доста спорно.

„Всички надценяваме възможностите си да бъдем герои в определени кризисни ситуации и способността си лесно да вземем най-правилното решение, когато се налага“, посочва Дейвид Финкелор, директор на изследователски център за престъпления срещу деца. Според него, изправени пред опасността от невъобразими последици, хората в повечето случаи не могат да направят правилния избор.

В крайна сметка Патерно изгуби работата си, защото предаде оплакванията от Сандъски на ръководството на университета, а не на полицията. Решението на треньора не е правилно, но често се прилага в сходни ситуации. „Хората не познават закона. И когато не са запознати, те предпочитат да се обърнат към прекия си ръководител, а не към органите на реда“, коментира Лиза Кромър, директор на Института за травми и посегателства в Тулса.

Цели десет години тя прави изследване защо сексуалните посегателства не се докладват на полицията. Естествено, Кромър установява, че мъжете са далече по-малко склонни да признаят и да се оплачат, че са жертва на сексуално насилие. Това, което я впечатлява особено обаче, е как хората не смеят да подадат сигнал, освен ако не са абсолютно убедени, че има престъпление.

„Искаме да издадем присъда, преди да подадем оплакване. И забравяме, че всъщност това е работа на съда, не наша“, уточнява Кромър.

Самосъхранение, отричане и страх са част от причините за мълчанието. Терминът „измамна слепота“ пък експертите използват, когато е налице следното явление – хора, които вярват, че признаването на престъпно посегателство ще им донесе вреда (физическа, психическа, професионална и т.н.),, много трудно могат да бъдат убедени, че в действителност са жертви.

Това не значи, че университетското ръководство може да бъде оправдано. Но е ясно, че случаят не е уникален, не е рядкост.

Да се отвори общественото съзнание за реалностите на сексуалното насилие – за това, че то съществува безнаказано, че добри хора са волни или неволни съучастници, че не се прави достатъчно за превенция, е доста стряскащо, плашещо.

И в този контекст реакцията на протестиращите срещу уволнението на треньора изглежда обяснима. Но същевременно изключително тревожна. Защото, чисто статистически погледнато, сред застъпниците на Патерно има и жертви, и извършители.

И все пак силният отзвук се приема като положителен сигнал от правозащитниците. Защото сега се говори много повече по темата, която иначе е табу. По-добре да има медиен шум, дискусии, безредици, дори стълкновения... Защото алтернативата е мълчанието.