Тихата революция на средната класа в света

През последните 15 години близо един милиард души се измъкнаха от бедността. Новата средна класа движи икономиката и изисква правова държава, пише в. „Цайт“.

През последните 15 години светът стана свидетел на тиха революция - над един милиард души станаха част от нарастващата световна средна класа. Според западните мащаби тези хора не са богати, но все пак загърбиха бедността и разполагат с време и пари за нещо повече от просто оцеляване. Увеличаването на тази средна класа в голяма степен се дължи на бързия икономически растеж в Китай и Индия и най-вероятно ще продължи.

Сега близо половината от средната класа в света живее в Европа, Северна Америка и още няколко заможни държави. До 2030 година обаче близо две трети от средната класа, която се очаква тогава да достигне 5 милиарда души, ще живеят в бързо развиващи се държави, най-вече в Азия.

Защо това да е революция?

Средната класа е историческа аномалия. Повечето хора, живели някога, са били много бедни. Маркс и Енгелс, които са свидетели на раждането на индустриализацията, пишат: "Цялото общество се разцепва все по-силно на два враждебни лагера, на две големи противостоящи си класи - буржоазия и пролетариат". Случва се обаче нещо друго, нещо, което двамата философи не са предвидили - заплатите се увеличават и благодарение на този фактор работещото население става не по-бедно, а по-богато. Вместо дълбоко разцепление индустриалното общество преживява укрепването на широка и състоятелна средна класа.

Рядък триумф

За човечеството това е история със щастлив край. Сега се оплакваме от печалното състояние на икономиката ни или от неадекватността на политическите ни лидери, но исторически погледнато съществуването на общество като германското, в което по-голямата част от населението е в добро здравословно състояние и се наслаждава на образование, свободно време и участие в политическото управление, е рядък триумф. До неотдавна подобен успех имаха малък брой хора в няколко държави.

По-голямата част от населението на света е и остава бедно. Нещата обаче се променят - средната класа би могла да се разпростре в целия свят.

Това е важно, дори ако в същото време милиарди други хора не успеят да се измъкнат от бедността. Има множество причини да се стремим към увеличаване на световна средна класа и то точно сега.

По-широка средна класа може да стане "двигател за растеж" на икономиката. Тя е съставна част от един Circulus Virtuosus (от латински - положителен цикъл - бел. ред.), в който благосъстоянието води до още по-голямо благосъстояние, а икономическият успех може да бъде трайно осигурен.

Влиянието на широката средна класа стига далеч извън собствените й граници. Тя например може да повлияе положително на бедните, тъй като с данъците си финансира социална мрежа, от която печелят и най-бедните слоеве на населението.

Членовете на средната класа по правило са добре образовани и участват активно в политическия живот. Силната средна класа печели по-скоро от наличието на правова държава, от независимото правосъдие и като цяло от по-голяма политическа прозрачност и задължение на управляващите да дават отчет за дейността си. Чрез
тези свои изисквания силната средна класа може да подобри институционалните структури.

Разрастването на средната класа обаче носи не само предимства - цената на успеха се плаща от околната среда. Условията за живот на милиони хора могат да се подобрят чрез неограничаваното използване на природни ресурси, което обаче поставя под силен натиск регулаторните процеси на нашата планета. Най-познатият, ако не и единственият известен страничен ефект от удобния ни начин на живот, е промяната на климата.

Но какво би се случило, ако още два или три милиарда потребители поискат да хапват Big Mac, да карат Audi или круиз до Карибите? Ако растежът на глобалната средна класа продължи по същия начин - разрушителен за околната среда, който следват индустриализираните държави, то би имало повод за безпокойство.

На фона на нарастващото благополучие в развиващите се страни, най-вече в Китай и Индия, гравитационният център на световната икономика в обозримо бъдеще ще се измести към Азия. Според прогнозите до 2030 година населението на Европа ще намалее, но средната класа в Индия ще нарасне от 50 до близо 600 милиона души. Това са повече хора, отколкото в момента са гражданите на Европейския съюз.

Новата средна класа е непредвидима

Никой не знае какви ще бъдат последиците за геополитиката и световното управление.

Трябва да бъдем внимателни, когато правим заключения от досегашния си опит. Според някои анализатори глобалната средна класа изглежда по съвсем различен начин от средната класа на промишлените държави, каквато я познаваме.

Обичаен доход за средната класа в Германия, например, е около 16 000 евро на човек годишно. Дефиницията ни за глобална средна класа обаче е свързана с много по-ниски доходи – китаец или бразилец може да се числи към средната класа с годишни доходи от 3500 евро. Поне в момента глобалната средна класа се състои от хора, които едва са прекрачили границата на бедността.

Познанието ни за света е изключително едностранчиво. Това, което досега сме наблюдавали като общовалидно човешко поведение, може да се окаже просто каприз на малка група, отклоняваща се от нормата - на западния свят и по-специално на северната му половина.

Все още знаем сравнително малко за поведението на новите потребители от средната класа. Дали те ще предпочитат да пазаруват в супермаркети, както в Рио де Жанейро? Или ще продължат да пазаруват от улични сергии като жителите на Пекин? Дали ще останат верни на обществения транспорт или ще преминат към собствени автомобили?

Още по-непредвидима е бъдещата политическа и културна роля на новата средна класа. В примерите на Китай и Индия става ясно как могат да се уеднаквят доходите в коренно различни политически системи и социални институции.

Дали по-богато китайско население би оказало натиск за политически реформи или нарастващата средна класа няма да се откаже доброволно от стабилността на еднопартийната система?

Дали по-високите доходи в Индия ще засилят или ще отслабят традиционно важните фамилни връзки и ценности? Няма модели за отговори на тези въпроси, а за бъдещата политика това е неочаквано предизвикателство. Засега най-важното все още е борбата с бедността, а в променящия се свят новата задача може би ще бъде да се управлява благосъстоянието.

(БТА)