Юговойната е била нагласена?

В един стар виц сръбският диктатор Слободан Милошевич и хърватският президент Франьо Туджман се срещат случайно в Токио. Туджман: "Колко малък е светът, скъпи Слобо". Милошевич: "Не, скъпи Франьо, не светът е малък, а Сърбия е голяма."

Със сигурност Милошевич не е единственият, който си е мечтаел за Велика Сърбия, пише Дойче веле. През 90-те години на 20 век много популярна не само сред футболните запалянковци беше фразата "Srbija do Tokija" - Сърбия до Токио. Днес тази страница от историята на балканските народи изглежда затворена.

И макар че няма непосредствена заплаха от избухването на нова война, носталгията по миналото си остава факт. Със силен емоционален заряд се води например спорът за това кой е виновникът за разпалването на войните в бивша Югославия. Винаги, когато на стадиона се срещат сръбски и хърватски отбори, се налагат засилени мерки за сигурност и мобилизация на допълнителни полицейски сили. А когато хърватите почитат своите герои от войната, сърбите им отвръщат с възмущение и дори с открити провокации.

"Хайде да си поделим Босна!"

Сега ролите са разменени. Хърватите се възмущават от един документален филм на двама белградски режисьори, който беше показан на кинофестивала "Загребдокс". Лентата е озаглавена "Туджман и Милошевич - договорената война?".

След като са изгледали стотици часове видеоматериал и са разговаряли с приближени на двамата балкански лидери, авторите на документацията - Сладжана Зарич и Филип Чолович - правят извода, че Милошевич и Туджман са инсценирали войната от началото на 90-те години с цел да си поделят съседна Босна и Херцеговина.

Достоверни доказателства за съществуването на подобна договорка двамата автори на лентата не представят. Затова пък премълчават факта, че Слободан Милошевич много умело успява навремето да инструментализира сръбския национализъм за укрепване на властта си, включително като използва военна сила срещу останалите бивши югорепублики.

Документалният филм, разбунил духовете в Хърватия, има обаче и своите достойнства. Така например той показва свидетелствата на бившия хърватски президент Стипе Месич, според когото Туджман бил очарован от Милошевич и вярвал, че една подялба на Босна наистина може да предотврати сръбската агресия срещу Хърватия. По-късно Туджман ще признае за "допуснати грешки в миналото".

В интерес на истината Слободан Милошевич и Франьо Туджман до последно са разговаряли помежду си - дори когато сръбската армия бомбардира хърватските градове Вуковар и Дубровник. Двамата балкански политици си говорят на "ти" и често използват за поверителни разговори телефонна връзка, защитена срещу подслушване. Хърватските медии я наричаха "Слобофон".

Балканите върху салфетка

Между 1990 и 1995 година двамата са се срещали общо 47 пъти. Само по време на войната със Сърбия хърватският лидер е пътувал 11 пъти до Белград за разговори с Милошевич, потвърждава във филма Хървойе Шаринич, доверено лице на Туджман.

През пролетта на 1991 г. в ловната резиденция на Тито Караджорджево Милошевич и Туджман наистина обсъждат териториалната подялба на Босна. А през 1995 година двамата начертават новите граници на Балканите на една салфетка.

По-късно хърватските медии ще обвинят Туджман, че по онова време се е държал като истински балкански великодържец, който се е оставил да бъде воден за носа от Слободан Милошевич.

Въпреки всичко двамата приятели Слобо и Франьо не успяват да заграбят Босна - най-вече заради намесата на международната общност, макар и след дълго колебание. Но те успяват в нещо друго - да разбъркат максимално сложния националистически пасианс в мултиетническа Босна.