Огънят гори в Либия, Судан, Йемен, но подпалвачите са другаде

Нова вълна от антизападно насилие залива ислямския свят. Както при всяко престъпление и тук човек трябва да се запита: кой има изгода от това? Най-малкото републиканците в САЩ и израелците се опитват да извлекат полза от ситуацията, пише Якоб Аугщайн в сп. „Шпигел“.

Това няма нищо общо с религията. Когато улицата гори и тълпата управлява, вярата се срамува. Необузданата омраза е противоположна на разума. Но учението на Тома Аквински важи за исляма със същата сила, както и за християнството: вярата има нужда от разум. Това насилие не е свързано с религията, а с политиката.

Огънят гори в Либия, Судан, Йемен, страни, които са едни от най-бедните в света. Но подпалвачите се намират другаде. Разгневените млади мъже, които горят американски знамена, а напоследък и германски, също са жертви, както загиналите в Бенгази и Сана.

На кого е нужно това насилие? Единствено на умопомрачените и безскрупулните. А този път и същевременно на републиканците в САЩ и израелското правителство.

Вълната на антизападно насилие напоследък в ислямския свят вече достига особен момент. Тя тъкмо достига своята върхова точка в момент, когато още по-високо се надигат две други събитийни вълни: след няколко седмици са президентските избори в САЩ, а същевременно израелското правителство все по-енергично настоява за превантивна употреба на сила за противодействие на предполагаемата заплаха от иранска атомна бомба. Това е забележително съвпадение.

Сега насилието започна с един невъобразим холивудски филм за Мохамед. При други обстоятелства това не би било нищо повече от жалко копие на "Монти Пайтън". То обаче се превърна в културна катастрофа. Може ли човек да си представи, че престъпният копт, който вероятно е измислил това в затвора и е злоупотребил с хората от снимачния екип без тяхно знание, не е действал по поръчка? Най-малкото човек си мисли, че фундаменталистите в лагера на американските републиканци и израелското правителство ще използват неочакваната подкрепа за политически цели – което те впрочем правят.

Тъй като не се говори много в подкрепа на претендента Мит Ромни, републиканците само могат да се надяват да се говори много против настоящия президент Барак Обама. Например слабости в Близкия изток вредят на президента. А новините за убити американски граждани и кадрите с горящи американски знамена се възприемат в Америка като признаци за определени слабости.

Освен това кадрите с разгневени мюсюлмани са повече от удобни за израелския премиер. Беше тъжно да се види как той веднага ги използва за своите цели. През уикенда Бенямин Нетаняху за пореден път настоя Иран да бъде ограничен, "преди да е станало твърде късно", и отново отправи косвена заплаха за израелско нападение. Иран е "управляван от ръководство с невероятен фанатизъм", каза той. При това става дума за "същия фанатизъм", който стои в основата на насилието срещу множество западни посолства в мюсюлманския свят през изминалите дни.

"Искате ли подобни фанатици да се сдобият с ядрени оръжия?“, попита Нетаняху по американската телевизия.

Противопоставящи се световни култури

Западът реагира на ислямския гняв със смес от неразбиране и престорена наивност. След като бяха нападнати американските представителства в Бенгази и Кайро, в. "Ю Ес Ей тудей" запита: "Защо получаваме подобно отношение от хора, които освободихме от ужасни диктатори?"

В случая впрочем се имаше предвид Хосни Мубарак – човекът, когото американския външен министър Хилари Клинтън нарече "приятел на семейството ми" преди падането му от власт. Именно египтяните са тези, които дължат своето освобождение на САЩ, които винаги са снабдявали репресивния режим в Кайро с пари и оръжия.

Една от многото надежди, които не оправда Барак Обама, беше свързана с оскърбителното отношение на Запада към исляма. След прочутата му реч в Кайро през юни 2009 г. се създаде впечатлението, че ще настъпи облекчение, може би дори излекуване. Но не стана така. Тези две световни култури продължават да се противопоставят една на друга. Всеки вижда другия като противник. По всяко време там може да пламне гневът, по всяко време там може да пламне презрението. Няма изгледи за подобрение.
 

(БТА)