Циганите в Германия: мемориал има, враждебността не намалява

След 20-годишни колебания германското правителство откри мемориал, посветен на хилядите цигани, изтезавани до смърт или убити от нацистите по време на хитлеровия режим. Циганският Холокост е взел близо половин милион жертви. Но и в днешна Германия тези хора не живеят много по-добре, отколкото другаде в Европа - подложени са на битова омраза, изолация и сегрегация, пише Любов Люлко във в. "Правда".

Унищожаването на циганите бе част от общата политика на нацистите за изтребване на политическите им опоненти, евреите, хомосексуалните, неизлечимо и душевноболните, наркоманите. По различни оценки са били ликвидирани - главно в концлагера Освиенцим, между 200 000 до 500 000 цигани.

На церемонията на 24 октомври, когато бе открит мемориалът, присъстваха няколкостотин оцелели, а също така германският канцлер Ангела Меркел и президентът Йоахим Гаук. Паметникът има трудна история - строежът неведнъж бе отлаган. Федералното правителство взе решение за изграждане на монумента още през 1992 г. Но бившият кмет на Берлин Еберхард Дипген от управляващия Християндемократически съюз се обяви против идеята за мемориал край Райхстага и предложи да бъде издигнат в берлинското предградие Марцан, където е имало концлагер за цигани. Мястото до Райхстага все пак бе одобрено; после обаче започнаха спорове с израелския автор на проекта Дани Караван и с германското сдружение на синтите и ромите.

Мемориалът има форма на цвете с огромно черно око в центъра, напомнящо според образния израз на Меркел "огледало на безкрайната тъга". Около него са изсечени стихове от поемата "Освиенцим" на италианския поет Сантино Спинели. "Длъжници сме на мъртвите и сме виновни пред оцелелите. За мен е много важно, че знаем да пазим спомена", каза при откриването Ангела Меркел.

Един от гостите обаче наруши тържествеността на момента с въпрос: "Какво ще кажете за депортираните (цигани), фрау Меркел? Те също са цигани и искат да останат тук".

Германия призна циганския Холокост и това може само да се приветства, но какво е отношението й към днешните цигани? Същия ден автори на публикации в германския печат обвиниха вътрешния министър Ханс-Петер Фридрих, че ги дискриминира, че властите отказват на циганите бежански статут и създават какви ли не пречки за имиграцията им.

"Циганите от Сърбия и Македония, търсещи убежище в Германия, срещат тук технократична хладина спрямо най-бедните от всички бедняци", цитира вестник "Ди Велт" думи на Фолкер Бек, говорител на фракцията на Зелените в Бундестага. А политикът социалдемократ Рюдигер Вайт призова Фридрих да не забравя "за християнското си социално предназначение".

Положението с циганите в Германия е също тъй трудно, както и в цяла Европа, при все че според германците у тях няма такива катуни-гета и такова насилие, както във Франция. Те твърдят, че циганите са признати в Германия за етническо малцинство, че са добре интегрирани и почти всички имат гражданство. И че единственият проблем на циганите, дискутиран в медиите, засяга отказите за узаконяване на пребиваването чрез бежански статут.

Всъщност нещата са далеч по-сложни. След влизането на България и Румъния в ЕС през 2007 г. Германия също като всички държави членки бе подложена на циганско нашествие. Броят на циганите там днес е между 120 и 200 хиляди души; паспорти имат между 30 и 70 хиляди. Трудно е да се правят оценки, тъй като в страната не се
прави преброяване по етнически признак.

Отношението към циганите на битово равнище в Германия е също тъй предубедено, както и в другите западноевропейски страни. Те не са предпочитани съседи. "В предградията на Берлин наистина няма такива гета, както в предградията на Мадрид или Марсилия, но примерно около Франкфурт на Майн постоянно изникват нелегални
постройки, коптори някакви", казва Йоахим Бренер, шеф на местното сдружение "Roma e. V.". Да, германците не депортират цигани в същите количества като Франция. Но постоянно пращат обратно циганите от Косово.

Легалната миграция въз основа на бежански статут расте в геометрична прогресия, сочат данни на вътрешното министерство: 324 молби са подадени през юли, 496 през август, 1395 през септември, а през октомври - над 2300. Това вече надхвърля броя на молбите от Афганистан, Сирия и Ирак, взети заедно. Циганите искат убежище по член "гонения на етническа основа". Докато се разглеждат документите, подателят на молбата получава специални помощи. И нищо не пречи на имигрантите, получили отказ в Германия, пак да приложат проверената схема в други държави от ЕС.

Властите вече не знаят какво да правят с този поток и приканват час по-скоро да се задейства т. нар. защитна клауза, според която за държави извън ЕС може да бъде въведен визов режим, ако броят молби за убежище нарасне внезапно и без причина. А какви причини може да има в страните кандидатки за членство в общността? Та нали са "безопасни страни".  И гласът на Германия не остава самотен. В Европейската комисия я подкрепят Австрия, Франция, Белгия, Люксембург и Холандия.

Но един циганин, дори да получи бежански статут (такъв имат в момента към 12 000 души), става обект на дискриминация. Той не може да постъпи на работа, ако има германец с претенции за същата позиция - работодателят първо трябва да докаже пред властите, че германецът не е подходящ за съответната длъжност. Циганите със статут на бежанци получават помощи в по-малък размер, налагат им се ограничения в пътуванията из страната.

"Откриването на мемориала е важен сигнал за обществото, че антициганските чувства са също тъй неприемливи, както и антисемитизмът", каза Романи Розе, лидер на общността в Германия. При все това Германия трябва да избягва "нов расизъм спрямо циганите", добави той. Този расизъм според него е насочен срещу едно малцинство, но всъщност става дума за демокрацията и демократичните ценности като цяло.

Уви, след изявлението на Меркел, констатирала провал на мултикултурализма като политика в Германия, тези ценности ще се менят. И не само там, а и в цяла Европа, където живеят около 10 милиона цигани. "Независимо че мемориалът признава най-сетне нацисткия геноцид на циганите в Европа, той не решава проблемите с тяхната изолация и сегрегация - проблеми, които остават и за идните поколения", пише в. "Тагесшпигел".
 

(БТА)