Проследяващите приложения и заплахата за неприкосновеността

Следенето на местонахождението на хората, ползващи съвременни комуникационни устройства, постепенно се превръща не просто в редовна практика, а в нещо, което се приема като нормално.

Не само смартфоните, но и дори модерните коли предават на производителите си данни за местоположението на потребителите. И то без изричното съгласие на последните, посочва сп. „Тайм”.

Според авторитетното издание това е новият фронт във войната за правото на защита на личните данни. Само в Съединените щати повече от 110 милиона души имат смартфони, милиони са и тези, които разполагат с GPS-устройства в превозните си средства, както и с други високотехнологични уреди за следене на геолокацията.

Компаниите – производители имат огромен интерес да знаят къде точно се намирате – така могат да предоставят съответни реклами и услуги. Например по време на командировка телефонът ви дава постоянни известия за местни ресторанти, намиращи се в близост до вас.

Появиха се и приложения, чрез които директно се получават съобщения за това дали в близост до вас има млада дама или млад мъж, които не са обвързани.

Но голяма част от хората не изгарят от желание големите корпорации, правителството или непълно непознати да са наясно къде и кога ходят.

Сенатор Ал Франкен подготвя проектозакон, с който компаниите да бъдат задължени да изискат съгласието на потребителите, преди да започнат да събират и разпространяват данни за местоположението им.

В интерес на истината проектът има солидна подкрепа и в двете камари на Конгреса. Но това може и да не е достатъчно.

Американското законодателство не дава особена защита на личните данни. Разбира се, има отделни разпоредби, които дават някаква протекция, но тя определено не е достатъчна.

Има закон, който забранява на телефонните компании да разкриват местоположението на клиентите си. Този закон обаче не се отнася за компании, които предлагат интернет.

Факт е, че движението на хората може да разкрие много неща за личния им живот. Реално може да се проследи дали човек ходи в клиника за аборти, в кабинети за изследвания за СПИН, радикални политически сбирки и т.н.

На практика смартфонът създава цяло досие за притежателя си. А самият потребител няма контрол върху това кой може да разгледа това досие.

Има и още по-стряскащ аспект. Чрез геолокацията притежателите на смартфони могат да бъдат следени. Един крещящ пример – в показания пред Сената една жена разказва как е станала обект на постоянен тормоз и физическо насилие от свой преследвач, който не я „изпускал от поглед” чрез смартфона й.

Когато жената отишла да се оплаче в център за защита на жертви на домашно насилие, получила съобщение с въпрос от преследвача си какво прави в центъра. Когато отишла да поиска защита от съда, пак получила SMS от мъжа, който я тормози, с въпрос защо й е закрила.

Проектът на Франкен изглежда особено актуален и би могло да се предполага, че ще бъде одобрен в Конгреса. В същото време обаче влиянието на бизнеса във високите етажи на властта не може да се подценява.

Така предстои дълъг процес по прокарването на законопроекта, който може и да не завърши с положителен за потребителите резултат.