Политиката на кривите огледала

Докато авторът на „Фауст” Йохан Волфганг Гьоте пише прочутата сцена с ухажването на госпожицата прекрасна, която сама иска да си иде у дома, едва ли си е давал сметка колко актуално звучи у нас една негова сентенция, родена през 18 век.

”Поведението - това е огледало, в което всеки показва своя облик”, отсича Гьоте и не знае, че векове по-късно политическата ситуация у нас ще прилича на стая с криви огледала, където кандидат-управляващите показват своя обществен образ.

Гьоте обаче неслучайно използва метафората с огледалото. Поведението е само отражение на облика. Понякога това отражение е криво – като в прословутите огледала в ”Дисниленд”, а предстоящите избори започват да напомнят от глава на ”Алиса в огледалния свят”.

Наближаващите избори и изпълзелите от политическото небитие и битие кандидат-депутати ни дават безброй примери за разминаването на поведението и истинския облик на човека. Дори хората, които претендират, че винаги са открити и демонстрират себе си напълно, не са дотам откровени – както огледалният образ никога не отговаря дословно на реалността. И затова не бива да го омаловажаваме.

Типичен пример е Волен Сидеров, който се сраснал с ролята на вечния бунтар. Тя винаги му гарантира политически успех, но не значи, че не показва отклоненията от обществения му вид. Нека си спомним какво каза той на дебатите по време на обсъждането на правителството на Бойко Борисов през 2009 година. Тогава бе категоричен, че дава „безусловната си подкрепа на ГЕРБ, защото в страната няма друга алтернатива”. Това не е първото му заиграване с Бойко Борисов.

„Атака” първо го подкрепи за кмет, после оттегли подкрепата си, после пак застана зад него като премиер, после пак се отметна. Той прикрива стъпките си напред-назад зад обяснението, че за него е израстване и последователност към политиката на националистическата партия.

Но истината е, че обслужва огледалото на своя образ. Уж е последователен, но винаги готов на чупки в кръста. Толкова сме свикнали с лъкатушенията му, че вече не ги помним и не им обръщаме внимание.

Изкривен образ обаче ни показва не само Сидеров. ГЕРБ демонстрират различна визия при всяка промяна на посоката, от която духа вятърът. Най-пресният пример може би е демонизирането на доскорошния любимец на Бойко Борисов – Симеон Дянков.

Отличникът на правителството на ГЕРБ сега се превърна в основен виновник за падането му. Борисов неколкократно през последните седмици заяви, че е трябвало да направи някои кадрови промени по-рано. Всичките му ексминистри се изредиха да разказват колко препирни са имали с Дянков. А допреди месеци той беше безспорният фаворит, златното момче, което е постигнало финансова дисциплина и е извоювало добрите рейтинги на страната.

В стаята на кривите огледала влезе и дългоочакваната, но така и несъстояла се коалиция между формацията на Надежда Нейнски ”Синьо единство” и ДСБ на Иван Костов. След като месеци всички знаци сочеха предстоящото им обединение, изведнъж двамата стигнаха до добре познатата ситуация ”развод ми дай, повече не ме мъчи”. Не им е за първи път. Раздорът им обаче беше силно изкривен. Всеки гледаше събитията през собственото си огледало.

Докато тъмносините все още привиждат възможност за коалиция след изборите, то хората на Нейнски извадиха доста смущаващи факти около преговорите си с ДСБ и хвърлиха цялата вина на тъмносините.

БСП също като че ли живеят в огледалния свят на Алиса. Призмата, през която дават оценка на събитията, се мени постоянно, а мнението на отделните фракции вътре в партията често се разминава.

Пример за това са дебатите около това колко леви да бъдат левите, плоския данък и още и още. Радикалният ляв завой на БСП, който те анонсираха, не пролича да такава степен в представената платформа.

Поведението на лидера на РЗС Яне Янев няма нужда от коментар – той снема и връща доверие за секунди, харесва, а след секунди остро критикува, забравя свои думи. Едва ли има огледало, което може да покаже обществения му облик.

Кривите огледала са навсякъде около нас. Политиците ни обаче прибягват до тях, защото знаят, че без ”народната любов” те са изгубени. Прекомерната игра с изкривените образи обаче не води до успех, защото отклоненията започват да се забелязват. Избирателите не са слепи.

Предизборната кампания стартира днес. Изборите са на 12 май. Дано в този месец виждаме по-малко криви отражения и повече реален облик.