Децата от Ракитово

За повечето от нас Ракитово е градче на няколко километра от Велинград. Ако попитате хората, които са ходили там, ще ви кажат, че е много красиво. И действително е. За няколко десетки деца обаче Ракитово е дом, макар и временен, за някои – дългогодишен.

Възпитателно училище - интернат ”Ангел Узунов” Ракитово се намира малко извън градчето. Пътят, който води до там, някога е бил асфалтиран, в момента по него има повече дупки, отколкото асфалт. Всичко наоколо показва, че пътниците са се насочили към не много посещавано място.

След един завой се стига до почти порутена ограда и широко отворени врати. На една от стените на близко здание се разчита цветен надпис ВУИ ”Ангел Узунов”. Въпросната сграда е училището, малко след нея са общежитията, където спят обитателите, а още по-нагоре е ”НДК-то” - за него малко по-нататък.

Още с влизането на колите децата веднага се събират на паркинга, защото знаят какво става. Любен, Габи и Юлето от сдружение Re-Act пристигат, а заедно с тях и други доброволци.

Те идват всяка седмица, за да организират извънкласни занимания на децата тук. Сега тече курс по готварство, но са направили и нещо като работилница за колела. Възпитаниците на училището се опитват сами да си сглобят велосипеди от дарени стари рамки. Вече има няколко готови и те просто нямат търпение да ги покарат.

Децата в Ракитово са като учениците в най-обикновено училище – разделят се на групички, имат различни интереси. По различна причина са и стигнали до тук, пътят им не е еднакъв. Повечето обитатели на ВУИ  ”Ангел Узунов” са се отзовали в интерната за леки провинения – дребни кражби или вандализъм. Най-често попадат в лоша компания и като най-наивни и най-малки първи ”изгарят”, семействата им са проблемни и не им е обръщано никакво внимание. Не рядко и децата от домовете за сираци се отзовават тук.

”Никой не бяга, нямат къде да отидат” - този отговор получавам на въпрос защо вратите на интерната стоят широко отворени. Освен че никой не си тръгва преждевременно, рядко някой и пристига. От време на време идват различни представители на неправителствени организации, за да разнообразят ежедневието.

Децата не се срещат с външни хора и по цял ден няма какво да правят – висят на плаца или гледат телевизия, понякога играят баскетбол и футбол.

Тук е мястото да разкажем и за ”НДК-то”. Това е най-старата сграда и преди в нея се е помещавала администрацията. Сега е място, където децата могат да прекарват част от свободното си време с извънкласни занимания. Ако температурата навън е 18 градуса, в ”НДК-то” е 8.

Бюджетът не стига почти за нищо, зимата температурите в помещенията са около 15 градуса. ”На баня” се ходи веднъж седмично, защото няма средства за затопляне на водата, макар че всяка стая има собствен санитарен възел.

Психолог няма. Разговорите с децата ги провеждат възпитателите. Насърчават ги, когато трябва им се карат, опитват се да им намерят занимания. Любен, Габи и Юлето са направили блог, където качват техни произведения.
Нашите деца професори няма да ги направим, но в спорта са много добри, хвалят се учителите във ВУИ ”Ангел Узунов”. И не е трудно това да се забележи -  на етажерки в сградата на школото са наредени страшно много купи от турнири и състезания.

Забравените деца от Ракитово никога не забравят, че си обещал да се върнеш, макар че много малко го правят.

Dnes.bg ще ви разкаже за Любен, Габи и Юлето от Re-Act, които се връщат почти всяка седмица, и за един ден с тях и децата на Ракитово.