Проблемите по оста Вашингтон – Истанбул

Турският премиер Реджеп Ердоган е сред държавниците, който се обявяват категорично за международна намеса в сирийския конфликт на страната на бунтовниците. И може би изглежда съвсем резонно, че Ердоган потърси директна подкрепа от Съединените щати с официална визита в Белия дом.

След срещата с президента Обама обаче турският премиер не получи това, на което се надяваше. Да, двамата излязоха на обща пресконференция и заявиха в един глас, че сирийският държавен глава Башар Асад трябва да бъде отстранен от власт.

Но нищо повече. Без никакви конкретни ангажименти и обещания.

Така на преден план излязоха „неизречените” истини за сериозните разминавания между иначе близките натовски съюзници, пише сп. „Тайм”.

Турция дава убежище на 400 хиляди сирийски бежанци и непоколебимо подкрепя опозицията срещу Асад. И турският премиер става все по-нетърпелив за международна военна намеса в Сирия, особено след бомбения атентат в граничния град Рейханлъ, при който загинаха 50 души. Анкара моментално обвини сирийското разузнаване за атаката.

По силата на договора в НАТО, всяко нападение срещу страна-членка автоматично означава намеса на останалите в защита на пострадалата държава. Ердоган не спира да изтъква това „натовско” задължение. И настоява за задвижване на процеса по въоръжаване на сирийската опозиция от страна на Запада.

Барак Обама обаче мълчи за военна интервенция от страна на САЩ и не споменава нищо за въоръжаване в изказванията си за даване на помощ на сирийската опозиция. Разминаванията между Вашингтон и Анкара по този въпрос са очевидни, макар и никой да не говори открито за тях.

Противоречия има и по отношение на израело-палестинския въпрос. По време отминалата визита в САЩ Реджеп Ердоган за пореден път потвърди намерението си за посещение в Ивицата Газа, където властва радикалната групировка „Хамас”. Групировка, която Вашингтон определя като терористична организация. Тоест налице е още едно сериозно противоречие.

Съединените щати и Турция имат и един доста сериозен икономически спор. Турското правителство успя да договори мир със сепаратистката Кюрдска работническа партия след 3 десетилетия на борба, завършила с над 40 хиляди жертви от двете страни. Едва ли е съвпадение, че примирието дойде в момент, когато Анкара сключи „петролен” договор с автономното правителство на иракски Кюрдистан.

По силата на спогодбата турската страна ще разработва петролни залежи в северната част на Ирак. Този договор беше определен като „незаконен” от иракската централна власт и предизвика остри критики от страна на Белия дом. А когато става въпрос за петрол, залогът винаги е изключително голям.

И дори и най-близките приятели могат да бъдат разделени от този залог…