Правителството е ляво, а трябват десни мерки

Първан Симеонов е политолог. Част е от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”. Работил е като изследовател в различни научни области, консултант в предизборни кампании, журналист.

Г-н Симеонов, министрите на Пламен Орешарски вече започнаха работа, но май нямат пълна яснота какво ще правят, поне засега не казаха точно какви са им приоритетите. И вие ли останахте с такова впечатление?

Това правителство общо взето знае какво трябва да се спре да се прави, а не какво да прави. Изглежда в момента  ревизията е първа задача, но това е нормално, аз предполагам, че всеки министър има в главата си своя план. Ясно е, че чисто медийно по-ясно ще прозвучава какво спираме да правим - примерно връщаме пушенето по заведенията, сваляме ранга на ГДБОП, Калин Георгиев си отива от МВР.  Това е нормално, защото общо взето един от основните вектори на това правителство е ревизия на предходното. Според мен час по-скоро трябва да се върви към някакво материално успокоение, което да се усети по джоба на хората и второ, това правителство трябва да си измисли някакъв голям медиен сюжет, защото ще му е трудно да се легитимира в очите на голямо мнозинство от българите. Това ще е доста трудно заради начина, по който протекоха изборите, и на фона на подкрепата, на която това правителство разчита, но трябва да си измисли някаква рекламна формула, каквато Борисов много добре умееше.

Да смятаме ли, че освен да се обяснява колко лошо е управлявал Бойко Борисов, ще има и опит да се върне  спомена за тройната коалиция, когато Орешарски беше министър и обясняваше, че няма криза и България е остров на стабилността?

Не знам какво значи да се върне споменът към миналото, но вероятно ще има стремеж към постигане на стабилност на базата на съживяване на бизнес средата. Заради това ми се струва, че Орешарски  залага на човек като Петър Чобанов, защото и двамата изглеждат доста технократски. В същото време, ако ще търсим вектори каква ще е политиката на новото правителство, назначението на Драгомир Стойнев за министър на икономиката и енергетиката показва другата явна амбиция и тя е то да бъде по-социално, по-ляво. Трудна амбиция при положение, че държавата не е в блестящо икономическо положение. Четвъртата амбиция е възстановяване на европейската легитимация, може би възстановяване на европейския авторитет, правосъдие и вътрешен ред, еврофондове и това е ясната заявка с назначаването на Зинаида Златанова. Така че това са четирите пътя, по които това правителство ще се опита да върви. Много трудна и неблагодарна роля, защото и икономическата среда е неблагоприятна, опозицията е ярка и на улицата може да има протести. На всичкото отгоре някак си този управленски формат не стартира с огромно доверие, което пък донякъде е плюс, защото не се създават свръхочаквания. И Борисов, и Симеон Сакскобургготски тръгнаха с огромни очаквания, което им изигра лоша шега после.

Защо Станишев натовари с премиерския пост Орешарски, а не стана той министър-председател?

Очевидно Станишев съзнаваше, че ще бъде крайно популярна политическа стъпка БСП да вземе властта буквално. Настроенията не са такива, има антиелитни, антипартийни настроения, те са насочени към цялата политическа класа. Така че той осъзна, че трябва да пусне напред едно по-хладнокръвно изглеждащо правителство, пък и това отговаряше на обществените очаквания. Факт е обаче, че това правителство можеше да изглежда малко по-отдалечено от политиката, при цялата условност на подялба експерти, политици, но може би не трябваше толкова да се говори за квоти на ДПС, левите фигури в него също говорят, че се плъзна плавно от експертно-политическо към политико-експертно.

Улицата явно не се успокои, още в деня на избор на правителството имаше един протест, макар и много рехав, прогнозирате ли, че ще има още?

Има обещание за протест, висящ протест. Когато протестите преминаха своя пик, протестната енергия продължава да стои и съм сигурен, че ще има много протести по времето на това правителство. Стискам палци на Орешарски, бих стискал и на всеки, който се наеме да управлява в такова време, защото, от една страна, ще има протести, от друга, ще има силна опозиция в лицето на Борисов, а и на Волен Сидеров, защото оттук нататък стремежът на Сидеров ще е максимално да се дистанцира от това правителство и на рекламно ниво да покаже, че той е протестен, че продължава да не уважава ДПС.

Боя се обаче, че хората очакват бързо подобряване на икономическата среда, а това няма как да се случи сега. Това правителство обещава леви мерки, а са нужни десни и те са свързани с рязане на неефективни системи в администрацията, здравеопазването, пенсии и други места, където трябва да се пипа с цената на социална болка и загуба на рейтинг, а това правителство не може да си позволи да губи рейтинг, защото няма кой знае колко голям. Това означава, че те вероятно няма да правят мащабни реформи, а ще кърпят социални пробойни, това не вещае много добри перспективи за страната.  Може би технократ като Орешарски ще се опита да свърши трудното, което Борисов не правеше. Борисов имаше голяма подкрепа и при това на два пъти в два различни избора - на парламентарни и на президентски, и при все това той не направи тежките реформи, отлагаше трудното, пазеше точно този рейтинг, а сега на това правителство ще му е още по-трудно, защото не започва като Борисов с главозамайващ рейтинг.