100 дни на папа Франциск: революция в жестовете

За стоте дни от началото на своя понтификат Франциск - първият папа от Америка, придоби небивала популярност, извършвайки революция в жестовете и символите, без да се отклони от стриктната линия на предшествениците си по отношение на kравите и доктрината.

Хорхе Берголио, бивш кардинал на Буенос Айрес и първият папа, приел името Франциск (на Свети Франциск Асизки) впечатли още от встъпването си в длъжност със своята простота и с вниманието, което отделя на бедността.

С няколко скромни фрази този папа, който предпочита да се нарича "Епископ на Рим", си спечели популярност, далеч надхвърляща християнските среди.

Той наследява Църква в криза, белязана от скандали с педофилия, от корупция и от аферата с изтичане на вътрешна информация "Ватилийкс" от миналата година.

Още със стъпването си във Ватикана, Франциск наложи нов стил в сравнение с плахия Бенедикт Шестнайсети, чиито взискателни послания и професорски стил не се приемаха добре. За разлика от него, Франциск се смесва с множеството, прегръща, благославя, получава подаръци, разговаря, шегува се, моли се заедно с хората, които се тълпят около него.

"Франциск притежава тази изключителна способност да създава у всекиго усещането, че е важен, че лично на него се обръща внимание", отбелязва наблюдателят по въпросите на Ватикана във в. "Еспресо" Сандро Маджистер.

Под погледа на предшественика му, който на 28 февруари подаде оставка и се оттегли в стар манастир на Ватиканския хълм (едно напълно необичайно съжителство), Франциск беше избран от кардиналите да възкреси мисионерския дух на Църквата и да реформира правителството й – Курията.

Въпреки своите 76 години, той отказа да се настани в папския апартамент и избра да остане в пансиона "Света Марта", сред временните гости и прелатите, живеещи постоянно там. Той обясни, че не понася да е откъснат от света и има нужда от контакти.

Аржентинският кардинал не познаваше почти никого в Курията. Дали не се е изолирал? Сандро Маджистер не смята така: "Този папа иска да бъде независим от тази конкретна Курия, за да не бъде пленник на бюрокрацията й, но си изгражда широка мрежа от лични контакти".

Неуморният Берголио, силно религиозен човек, строг и дисциплиниран под жизнерадостната външност, води многобройни и продължителни консултации. Вдига телефона и умножава контактите си.

Онези, които го познават, го описват като човек с принципи, консерватор, взискателен, решителен, който може да се разправи с корумпираното духовенство.

Любимият му инструмент е утринната проповед в параклиса на "Света Марта", в която се опитва да се приближи максимално до ежедневието на хората, с понякога шокиращи формулировки, например когато упрекна клира, че е "измислил осмо тайнство: тайнството на митницата", която контролира дали вярващите "спазват правилника".