Суперзвездите и допингът

Наскоро водещи атлети като Тайсън Гей и Асафа Пауъл, които са сред най-бързите спринтьори в историята, бяха уличени в употреба на забранени стимуланти. Ударът по реномето на атлетиката беше жесток в навечерието на предстоящото Световно първенство.

В Съединените щати пък се разрази сходен скандал в бейзбола. Една от най-големите звезди в този особено популярен отвъд Океана спорт получи наказание до края на годината след положителен допинг-тест. Само преди 2 години Раян Браун от отбора на Милуоки беше определен за "играч на сезона" и кариерата му определено навлезе в своя пик.

От сп. "Тайм" коментират, че по-скоро можем да си представим някой по-слаб играч, някой с по-малко талант да избере стимулантите, за да подобри представянето си и да направи впечатление.

Но Браун… той е истински талант, истинска звезда от самото си появяване на терена. Неслучайно още в първия си сезон през 2007-ма г. беше избран за "новобранец на годината". И може би тук възниква логичният въпрос: "Защо му е на Браун да взима допинг, след като природата го е дарила с необходимото, за да бъде сред най-добрите?".
Оказва, че тези, които търсят победата на всяка цена и постепенно привикват с успехите и върхови постижения, са тези, които са най-склонни да прибягнат до измама.

За спортист с подобна нагласа, победата е очаквана развръзка, а начинът, по който се стига до нея няма особено значение. Този състезател е фокусиран само върху себе си и не се интересува особено как действията му влияят на съотборници, треньори, фенове, рекламодатели, близки.

С течение на времето правилата започват да му се струват незначими препятствия. Допинг-комисиите са лошите, а не самият нарушител.

Според „Тайм” оправданието може да звучи по следния начин: "Аз трябва да спечеля. Ако хората наистина разбират колко съм велик, тогава няма да се налага да мамя. Но те ми се пречкат. Всичко става по тяхна вина – те ме карат да правя това". 

Изследване на професора по маркентинг от „Йеил” Зоуи Ченс показва, че хората, които се допингират, са вътрешно убедени, че постигнатите с помощта на стимуланти резултати са истинското мерило на техните възможности. И това е една от основните причини тези хора много често да повтарят провинението си, след като вече са били хванати и наказани.

Подобно поведение демонстрира и Райън Браун, който дава положителна допинг-проба още през 2011-та година, но наказанието му се разминава заради технически проблем. Спортистите, прибегнали до забранените стимуланти, не се учат от грешките си. И не се свенят да използват допинг отново и отново.

7-кратният победител в Тур дьо Франс е явно доказателство за това. Ланс Армстронг е взимал допинг през всички тези години, но не пропускаше възможността да атакува всеки, който го обвиняваше в измама. Накрая считаният за най-велик колоездач в историята беше унизен публично и успехите му бяха заличени.

Друга причина звездите да не се притесняват особено да използват забранени субстанции е, че обществото е все по-снизходително и готово за прошка. Веднага след отстраняването на Браун, официални представители на Лигата и Асоциацията на бейзболистите обявиха на всеослушание, че очакват с нетърпение завръщането на Браун догодина.

Понякога спортистите се разкайват, признават грешката си и обявяват, че ще започнат на чисто. Но скоро след това идва ново провинение.

"Тайм" изтъква, че може би все пак е нужна нова стратегия в борбата с допинга и дава за пример Древна Гърция.

През 4-ти век преди Христа боксьорът Еуполос е хванат да мами по време на мачове от Олимпийските игри. Решението било да се наложат глоби на всички, които нарушават правилата и със събраните пари били издигнати 10 огромни статуи на гневния Зевс на входа на Олимпийския стадион.

В долната част на всяка статуя били изписани имената и нарушенията на провинилите се. За следващите 400 години имало едва няколко случая на спортисти, готови на измама, за да постигнат върхови резултати.

Може би подобна практика ще даде резултат и в съвременния свят – списък на срама, които да увековечи имената на тези, които са толкова погълнати от стремежа към победа на всяка цена, че на практика са загубили всичко.

И най – вече нашето уважение.