Да погледнеш света отвисоко. Там...

"Велико. Светът става една идея по-малък". Така момчетата от "Софийския планински клуб" ми описват какво е чувството в рамките на дни да изкачиш най-високия връх в Турция – Арарат (5165 м), и най-високия връх в Европа – Елбрус (5642 м).

Срещаме се с тях в София, дни след като са се завърнали от 20-дневната експедиция с още трима техни приятели, по време на която са изкачили двата върха. Те преминават и през 6 държави – Турция, Гузия, Русия, Украйна, Молдова и Румъния.

Оказват се и на територията на три автономии – Аджария (разположена е в югозападния край на Грузия, на границата с Турция), Приднестровска Молдовска Република и Гагаузия. През Гагаузия дори не разбрали, че преминават, докато не погледнали маршрута си на картата.

Момчетата организиралш приключението абсолютно сами - без спонсор. Само екипировката им е осигурена от "Стената".

Софийският университет също отпуска на част от тях средства за експедицията – по 250 евро за изкачването на Арарат. Пътуват с буса на едно от момчетата, а експедицията им излиза около 1000 лева на човек, но без таксата за изкачване на Арарат. Районът е пограничен и този връх може да се изкачи само с водач.

Идеята им хрумва абсолютно спонтанно, докато се връщат от хижа "Ехо". Започват планирането на пътешествието в началото на годината. Планът се променя не веднъж. Първоначално идеята им е да минат през Иран. Впоследствие се отказват.

Когато тръгвахте, планът беше ли абсолютно готов?, питам аз. Не може да е напълно готов. Имахме идеята. Тръгваш и докъдето стигнеш. Никога не се знае. На картата виждаш едни 1000 км прав участък, а в действителност се оказва, че пътят е черен и ти трябват 4 дни да го минеш, обясняват ми.

Изкачват Арарат 5 дни. Елбрус им отнема по-малко – 3 денонощия. Не минават и без адреналин. Едно от момчетата изчезва за 12 часа на Елбрус. В крайна сметка откриват нещата му в една от хижите на базовия лагер и се успокояват.

Пътят към върха не е лесен и това не е само клише. По време на изкачването на Елбрус са на път да се откажат - около тях има само мъгла, времето е ужасно. Точно, когато си мислят, че е време да се връщат обратно, се оказват над облаците – "там, където усещаш, че буквално изгаряш от слънцето".

Кое е най-важното, за да изкачиш такъв връх?. Отговорът е изненадващо прост: "Късметът, времето и екипировката".

На Елбрус през 2006 година има десетки смъртни случаи. Тогава слагат маркировка. При буря обаче тя не помага, а времето на върха се мени за минути.

В Кавказ срещат най-голямата си изненада – номад с камила, който говори идеален английски. Разбира откъде са и им задава неочакван въпрос: "Какво става с протестите в България?". Не знаят как е разбрал. Не знаят откъде този човек с камила знае идеален английски, при положение че в центъра на Тбилиси почти никой не говори западен език. Самият номад отказва да им говори за себе си. Кратко им обяснява, че е роден "на пътя".

Знаеш ли, когато отидеш на изток и оценяваш колко хубаво място за живеене е България, разказват ми още за обиколката си. В Молдова възрастна баба с надежда им казва, че един ден и в нейната родина ще стане хубаво като у нас.

Не само това е доказателството. В град Ялта се оказват на квартира на 16-ия етаж при леля Пирожка – сами са си я кръстили така. "Стените бяха окачени с килими, разбираш ли, целите стени", обясняват разпалено те.

Във Владикавказ пък се оказват принудени да нощуват в публичен дом. Представят им го като "санаториум".

Знаеш ли коя беше най-хубавата граница? Тази между България и Румъния на връщане, разказват ми.
Момчетата са се запознали по планините и смятат да продължат да обикалят върховете.

Еверест?, питам аз. Някой ден, някой ден, казват ми те, а ние ги чакаме да погледнат света и от този връх.