Студентите са наивни, но и прави, политиците да му мислят

За окупацията на студените и за  политическата 2013 г. разговаряме с политолога Първан Симеонов от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”.

Защо студентите чак сега решиха да протестират, като окупират университетите, след като протестите започнаха да заглъхват?

Не бих търсил конспирация, това е по-скоро емоционален акт. Не съм склонен да обвинявам тези хора, нито да разсъждавам така. Не изключвам възможността някой да потрива доволно ръце от това, но струва ми се, обвиненията, че са зависими от политически интереси е прекалено. Единственото обвинение, което може да се отправи към тях, е в наивитет. За мен по-скоро случващото се е положителен сигнал. Дори и да не постигне конкретни резултати или пък те да не се харесват на други хора, сумарният ефект е позитивен. Всеки път, когато младите хора демонстрират активно отношение към политическия процес, това заслужава поощрение.

Смятате ли, че някой ги е нахъсал?

Ако някой ги беше нахъсал и им беше казал какво да правят, исканията им щяха да звучат по-стройно. Напротив, в хаотичността им има и белег на автентичност. Така беше и през февруари. Тогава също бяха хаотични, някак си не разбирахме защо тези хора се карат, защо знаят какво  не искат, но не и какво искат и тогава пак го казах, че в тази разнопосочност се вижда автентичността. Това показва, че става дума за емоционален, естествен акт и е нормално техните искания да не са стройни. Това е емоционално действие, но те са млади хора, те трябва да са емоционални, да са наивни, да са идеалисти. Те трябва да крещят, че има проблем, решението на проблема вече е на политическия елит. Това че има протести и през февруари, и през юни, означава, че в страната има тежък проблем и ние сме склонни да обвиняваме протестите, че не произвеждат алтернатива, но тя трябва да бъде произведена от елита и това е един от големите проблеми днес, че елитът е неспособен да произведе алтернатива на очакванията, това е скритият смисъл на сполучващото се - отдалечаването на елита от обществото ни, тази самодостатъчност на политически елит, а в същото време крайна недостатъчност.

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев каза, че зад окупацията на студентите стоят външни фактори и протестите са политизирани, дали е така?

Не знам дали е така. Първо политическият анализ много често страда от теории на конспирацията и от това, че много често търсим кой стои зад. Аз, пък и хората от Института „Иван Хаджийски“, обикновено разсъждаваме обратно - има ли обществена необходимост от нещо, а има ли обществено търсене, ще се намери кой да стои отзад, но първо трябва да разсъждаваме за обществените условия, а такива има за този протест, защото времето 2013 година е напълно вододелно, тази година свърша цял етап от една история и започва друга, а каква ще е тя не знаем. Давам като пример тоталното сриване на авторитетите, намесата на интелектуалците в политическия процес, а това се случва рядко и бележи драматични периоди, недостатъчността на всички партии, защото който и да управлява, още на втората минута ще започнат протести. Това е криза на легитимността, не се вижда голям харизматичен-популиски проект, защото в предишни години така се решаваха нещата в политическата безизходица. През 2005 г. имаше патова ситуация и Тройна коалиция, но тя роди радикали – появи се Волен Сидеров на бял кон, започна да се заражда Бойко Борисов, този път не се виждат такива проекти. Очевидно е, че сме в края на нещо и знак в това отношение е намесата на студентите, а те в най- новата ни история са се намесвали само в драматични ситуации. Дали някой ги е подстрекавал, не е толкова важно, а обществените обстоятелства. Ситуацията в момента е нагнетяване на политическото напрежение. Всички тези студенти вероятно имат своите политически пристрастия, но това не означава, че зад тях стои някой, но те си дават и сметка ,че могат да бъдат използвани. Само че ние не трябва да ги обвиняваме  за това, по-скоро опасно е, че те могат да станат жертва. Така че в крайна сметка това са млади и академично изглеждащи хора, които са прави за това, за което протестират – видна е липсата на морал, видно е срастването на политиката с бизнес и политическата безизходица.

Ще приключи ли скоро протестът им, тъй като вероятно политици от различни формации ще се опитат да ги използват?

Тази власт показа, че е жизнеспособна и устоява на протести. По-важно е дали тази власт трябва да същества, кому е нужно, защото това ще е пирова победа, защото дори и БСП и ДПС да издържат още месеци, още години на власт, коя ще тази сила, която да ги доведе отново на власт следващия път, а при обратната ситуация, ако десен проект дойде на власт, пак ще има протести.

Чака ли ни в такъв случай серия от нестабилни правителства?

От днешна гледна точка това по-скоро изглежда така, защото на мен ми се струва, че ние сме в период, в който или всичко може да се срине, защото има нереформирани системи, държава, в която се изразходва неефективно, огромен демографски проблем, гетоизирани общности, всичко това може да доведе до национална фрустрация, едно усещане, че не вървим на никъде. Това е единият вариант и за съжаление е по-вероятен. Има и оптимистичен прочит – това да е родилна болка. Какво ще се роди? Всички очакват това да е нов месия, има условия за това, защото в такива ситуации на безизходица раждат популистки проекти. Ние обаче вече имаме имунизация, имаме много обици на ухото, такива проекти се появяваха от 2001 г. досега, а сега не се вижда, има опити, но в тези черно-бяла подялба единият отива вляво, другият в дясно, така че може би ще трябва да свикнем с коалиции. Ще трябва да свикнем с ежедневните протести, това също е нормализация, ще трябва свикнем, че хората от по-малките населени места и по-възрастните, с по-ниски доходи са с леви убеждения, другите са с десни, това е нормално, ще трябва да свикнем, че бизнесът се е сраснал с политиката, това е нормалност. Така че на мен ми се струва, че има и място за оптимизъм.