Срещу Русия готвят удар, какъвто унищожи СССР

Наложените от Запада срещу Русия санкции могат да се окажат цвете в сравнение с това, което може да последва в средносрочна перспектива, пише Утро.ru.

В петък в Рияд се състоя среща между президента на САЩ Барак Обама и краля на Саудитска Арабия Абдула. Като официална цел на визитата на американския президент в кралството беше посочено обсъждането на доставките на американски преносими зенитно-ракетни комплекси /ПЗРК/ и противотанкови системи за сирийските бунтовници от Саудитска Арабия. Припомняме, че през февруари представители на Белия дом заявиха, че попадането на ПЗРК „не в правилните ръце“ може да доведе до използването им за терористични цели, включително граждански самолети. Както стана известно обаче неотдавна от източници, близки до американското правителство, Вашингтон не изключва снемане на забраната за доставка на ПЗРК за сирийската опозиция.

Трудно е да се повярва, че президентът на САЩ лично е отишъл при саудитския крал за обсъждане точно на този въпрос. Практически няма съмнения, че на срещата са били обсъдени и други теми.

Всичко си идва на мястото, ако предположим, че целта на визитата на Обама в Рияд са били преговори с краля за възможно „коригиране“ на световните цени на петрола. Именно тази стъпка разглежда днес Западът като единствен лост за въздействие върху Русия, която активизира геополитическата си дейност на фона на украинските събития.

Като водещ световен играч Саудитска Арабия разполага с всички възможности, така че за кратко време значително да увеличи добива и по този начин да разруши създалото се на световния пазар статукво. Като начало ще е достатъчно да бъде пробита цената на барел петрол сорт „Брент“ от днешните $106 – 109 до $80 – 90.По-нататък са възможни различни варианти.

Такава маневра ще даде допълнителен импулс на излизащата от кризата икономика на Запада и явно ще е в полза на Китай. Да пострадат от нея могат всички суровинни страни, включително самата Саудитска Арабия и Русия.

Въпреки значителната политическа и военна зависимост от САЩ през последните години Саудитска Арабия е признат лидер на арабския свят, страна с висок стандарт и собствени политически интереси. Едва ли саудитците са готови безропотно да се подчинят на Америка, жертвайки собствените си интереси. Във Вашингтон отлично разбират това: за „коригирането“ на петролния пазар ще трябва да бъде предложена адекватна компенсация.

Веднага се появява отговорът на въпроса защо САЩ изразиха готовност да си затворят очите за доставките на ПЗРК за сирийските бунтовници. Става дума вероятно за една от формите на „адекватна компенсация“.

Саудитска Арабия не крие, че е заинтересована от падането на режима на Башар Асад. Съгласието /мълчаливо или открито/ на САЩ за доставки на въоръжения на сирийските бунтовници може да стане част от заплащането за неизбежните неудобства, свързани с падането на цените на петрола.

Напълно е възможно и в скоро време може да се очакват и други стъпки от страна на САЩ в подкрепа на Саудитска Арабия в замяна за повишаването на добива на петрол от кралството.

Припомняме, че в партньорството си със Саудитска Арабия американците вече са прибягвали до подобно въздействие върху Съветския съюз. Сривайки световните цени на петрола през 80-те години на 20 век, те успяха максимално да изострят вътрешните икономически и политически противоречия в СССР, което доведе до неговия крах.

Тогава един от главните аргументи на САЩ по отношение на саудитците стана твърдението, че падането на цените на петрола за 2-3 години за дълго ще забави развитието на алтернативни източници на енергия, преди всичко руския газ, който ще отиде в Европа. Това напълно устройваше саудитския монарх.

Кралството рязко увеличи добива на петрол: от 2 млн. до 6 млн. барела на ден в края на 1985 г., а след това и 10 милиона. В началото на 1986 г. петролът падна от $32 на $10 за барел. Пазарът се оказа пренаситен, което принуди СССР да продава партиди на още по-ниска цена – около $6 за барел. При това Саудитска Арабия нищо не изгуби: при падане на цената 3,5 пъти добивът нарасна около пет пъти.

За СССР последиците се оказаха фатални. Оказал се в тежка криза, с икономика, неспособна да произвежда необходимото количество потребителски стоки и без валута за внос на такива, след пет години СССР прекрати съществуването си.

Какво ще се случи с Русия в случай на организиран срив на световните цени на петрола, не е ясно. Съвременната руска икономика не е точно копие на съветската и това има и плюсове, и минуси. Минусите са, че делът на вноса е значително по-висок, като става дума не само за стоки, но и за технологии, части и цели производства. Това означава, че в случай на намаляване на притока на валута могат да дръпнат дори производства, които днес изглеждат чисто руски.

Плюсът в ситуацията е, че през последните години в Русия се зародиха основите на пазарната икономика. Има надежда, че в критична ситуация това ще й позволи да реагира бързо на променящите се условия и да се приспособи към промените –  подобно нещо вече се случи след кризата през 1998 г. В инертната и регулирана икономика на СССР нямаше такива възможности.