Какво не му е наред на “шведския” модел за проституцията?

Проституцията е наричана “най-старата професия на света” и дали трябва да бъде криминализирана е един от най-старите дебати. В наши дни става все по-популярна тезата, че сексът срещу пари е олицетворение на насилието върху жени и затова клиентите са тези, които трябва да бъдат преследвани от закона.

Според сп. “TIME” обаче цялостното декриминализиране на проституцията е конкретното действие, което може да гарантира далеч по-голяма сигурност на жриците на любовта.

Все повече страни приемат т.н. “шведски модел”, който поставя извън закона не предлагащите секс услуги срещу пари, а плащащите за тези услуги. Исландия и Норвегия вече са последвали примера на Швеция, като Франция, Великобритания и Канада са на път да сторят същото.

“TIME” посочва, че подобно решение изглежда като стъпка в правилната посока – прогресивен, феминистки ход. Но не е.

Според изданието такъв закон на практика отнема от жените тяхната самостоятелност, възможността да са независими и да взимат решения сами.

По силата на “шведския модел” мъжете се определят като “морално по-висши от жените”, отбелязва авторката Маги МакНийл в есе за университета Като. “Мъжът е криминално отговорен за своите действия, но жената не е. Излиза, че пълнолетни жени не са в състояние сами да взимат решения”, счита МакНийл.

От чисто практическа гледна точка, криминалното преследване на клиентите е обратната страна на една и съща монета. Подобен закон отново фокусира вниманието на полицията и източва парите на данъкоплатците в борбата с проституцията. Означава арести, глоби и затвор на хора за правене на доброволен секс.

В тази връзка се посочва, че нещо наистина ново, което би могло да даде реален резултат в битката срещу насилието върху жени, е декриминализирането на проституцията изцяло.

Декриминализация ще означава премахване на всички установени със закон наказания за проституция и други сходни мерки, като да речем разрешаване на рекламата. Това, разбира се, в никакъв случай не означава, че няма да има регулация.

Принудителната проституция (трафикът на жени) и сексът с малолетни с абсолютна сигурност ще продължат да попадат под ударите на закона.

Но други престъпления, свързани пряко или косвено със секса срещу пари, могат да бъдат редуцирани при декриминализиране. Така например в Роуд Айлънд дупка в закона прави проституцията легална в периода 2003-2009-а година. За този период е регистриран рекорден спад в изнасилванията, особено в градската част. Броят на заразените с венерически болести също намалява значително.

В Нова Зеландия уличната проституция, компаньонството, сводничеството и публичните домове са декриминализирани през 2003-а г. 5 години по-късно в правителствен доклад се посочва, че броят на проституиращите не се е увеличил, нито случаите на трафик на жени.

Голямата промяна обаче е в подобряване на условията, при които работят жриците на любовта – далеч по-често се използват кондоми, а заразените със СПИН са много малко.

Властите настояват, че поставянето на проституцията извън закона е за защита на жените, но всъщност това има обратния ефект и води до жестоки издевателства. Декриминализацията ще позволи на проститутките да имат същите права, каквито всички останали работници имат. Да имат повече сигурност на работното място. Най-малкото ще могат да се оплачат в полицията, ако бъдат нападнати или измамени. Защото сега е по-вероятно самите те да бъдат арестувани.

Според “TIME” усилията трябва да бъдат насочени в битката с насилственото принуждаване към проституция. И ресурсите за тази битка ще са далеч повече, ако не бъдат хвърляни средства за криминално преследване на жените и мъжете, които при взаимно съгласие разменят секс срещу пари.