Защо американците празнуват опожаряването на Вашингтон?

Тази неделя Съединените щати отбелязват 200 години от една от най-драматичните точки в ранната история на страната, припомня сп. “Тайм”. На 24-ти август, 1814-та година британската армия, водена от генерал-майор Робърт Рос, атакува американските части край Блейдънсбърг, Мариленд – само на няколко мили северозападно от Вашингтон. Европейците постигат разгромна победа.

Пътят към Вашингтон е бил напълно открит и британците решават да отпочинат за няколко часа преди да настъпят към града. В това време повечето от местните жители бягат. Армейските кралски сили заварват един призрачен град. Единствената съпротива са множество снайперисти.

Британците не съумяват да заловят стрелците, но в отговор опожаряват множество обществени сгради – президентската резиденция (наричана още тогава Белия дом), Капитолия, Държавния департамент и много други. Преди да запалят Белия дом, главнокомандващите на островитяните вечерят от масата, подготвена за вечерно парти на президента Джеймс Мадисън.  

Сред британското военно командване е имало мнения за пълно опожаряване на Вашингтон, но генерал-майор Рос се възпротивил. Британската окупация продължава около 24 часа. След изтеглянето, американското правителство се завръща в града. Управниците са принудени да се срещат в малки сгради, оцелели след нападението.

Местните не преглъщат лесно унижението. Емблематичен надпис на стените на Капитолия гласи: “Джордж Вашингтон основа този град след 7-годишна война с Англия, Джеймс Мадисън го загуби след 2-годишна война”.

Случилото се във Вашингтон безспорно е най-унизителния момент за Съединените щати във войната с британците, започнала през 1812-та година – конфликт, чрез който младата държава иска да извоюва своето право да плава в открити води.
 
САЩ вече са сериозна световна икономическа сила. Страната започва да доставя материали и храни на Франция, която в този период е във война с Великобритания. Британците отговарят с високи мита върху американските стоки и с директни атаки върху търговския американски флот, арестувайки екипажи и завземайки кораби.

Американската власт се решава на смелия ход на инвазия в британската колония Канада. Началото обаче не е много оптимистично. Британската армия не просто отбива атаката, но след 2 години Съединените щати са на прага да изгубят своята собствена страна.

За късмет на американците след срама от Вашингтон, следват месеци на военни успехи. Впечатляващата защита на “Форт Макхенри”, която спасява Балтимор, дори вдъхновява Франсис Скот Кей да напише текста “Знаме, обсипано със звезди” - впоследствие песен, превърнала се в национален химн.

Серията от поражения принуждава британците да спрат с настъплението и да се съгласят на мирно споразумение, което връща нещата в изходна позиция. В самия край на конфликта Андрю Джаксън повежда американската войска към наистина впечатляващ погром над врага в битката край Ню Орлиънс. Този триумф няма пряко отношение към договора за мир, но има огромен ефект върху това как американският народ си спомня тази война.

Американците не помнят колко близко е било страната им до военен разгром, икономически срив и дори разпад. Не помнят, че символът на държавността – Белия дом, е бил опожарен. Вместо това те помнят как британските инвазии са били многократно отблъсквани.

За млада нация в нужда от вдъхновение символи като Андрю Джаксън, Битката за Ню Орлиънс, защита на “Форт МакХенри” и “Знаме, обсипано със звезди” всъщност са едно добро начало.