Как изникна малък Кюрдистан в САЩ

В Нашвил, щата Тенеси, кюрдски имигранти са направили своя общност, за да заместят дома си, който са били принудени да напуснат, пише Би Би Си.

Ноленсвил Пайк е в южната част на Нашвил и в него живеят много различни националности. Има мексикански, индийски, китайски ресторанти и магазини. Но има една част от Пайк, която се различава. Това е "Малкият Кюрдистан".

"Имаме си джамия в центъра, пекарни, магазини, както и бижутерии", разказва Ремзия Сюлейман, която е на 29 години и е организатор на общността и е отраснала в Нашвил.

Сюлейман е пристигнала там като дете през 80-те, след като нейното семейство е трябвало да напусне кюрдския регион в Ирак, за да избяга от Саддам Хюсеин. Те били част от вълна от бежанци, които пристигали в Нашвил - сравнително достъпно място, където можели да намерят работа, дори и без да знаят английски. Също така били и подпомагани от благотворителни католически организации, след като пристигали.

Кюрдското общество се е разраснало заедно с войната в Близкия изток, която води до още повече кюрдски бежанци, включително от Иран. В момента кюрдското население в Нашвил е около 13 000 души.

Общността разполага и с джамия. Имамът проповядва на мъжете, а телевизор с плосък екран предава на жените проповедта му в друга стая, където децата тичат наоколо.

В големия хранителен магазин има пекарна, в която са наредени фурни, както и глинена пещ. Няколко работници месят неуморно тесто. Смените им започват от 04.00 часа и една жена меси с часове. Тя слага топки тесто в глинената пещ. След като започне да се вдига пушек, използва щипки, за да отстрани хляба от стените на пещта.

Клиентите влизат и излизат, купувайки си топъл и мек хляб.

Сабри Абдула е собственикът на пекарната. Той разказва, че е пристигнал през 1993 г. и се е възползвал от възможностите да развие бизнеса си.

"Бях първият, който започна да се занимава с това, и сега няколко пекарни се опитват да правят същото", допълва той.

Джияи Сюлейман е първият и единствен полицай в общността. Той охранява районите с хора от Йемен и други държави от Близкия Изток, които работят в магазините. Той споделя, че ще е трудно да охранява своите собствени съседи.

"Така ще ми се наложи да срещна много упреци от типа: "Защо задържа този кюрдски младеж? Защо направи това, защо направи онова", допълва Сюлейман.

Въпреки това съседи му се обаждат да ги посъветва за различни неща - от семейни спорове до глоби за паркиране.

Кюрдистан не е далеч от мислите на полицая. Той скоро е бил там и има силни връзки - чичо му е командир и се е сблъсквал както със Саддам Хюсеин, така и с Ислямска държава. Сюлейман казва, че е трябвало да се присъедини към чичо си и семейството му и не е трябвало да се мести в Нашвил. Но и сега той е щастлив, отглеждайки две момченца и осигурявайки безопасността на общността.

В бижутерията си Ибрахим Тахир пък продава злато и скъпоценности за сватби, годишнини, но и като инвестиция.

"За някои хора купуването на злато е по-сигурно от спестявания в банката. Пък и можеш да го носиш!", обяснява той.

Организаторката на общността, разказва повече за пристигането си в САЩ. Семейството ѝ е било настанено в американска военна база. Имало пет стаи и във всяка е имало по едно семейство.

"Нямах никаква представа какво ще стане. Идвахме от държава без излаз на море в такава, в която през седмица вилнеят урагани. Беше много страшно", разказва тя.

Сюлейман си спомня, че семейството ѝ се е местило на много места през годините по различни бежански лагери, преди да се установят в Америка.

По времето, когато Сюлейман учела в университета в Тенеси, бил внесен законопроект, който искал да обяви изповядването на исляма за незаконно. Това било отхвърлено, както и други подобни законопроекти, но това накарало Сюлейман да стане адвокат.

След като наскоро нарасна напрежението в Северен Ирак, общността в Нашвил е притеснена за своите близки и приятели. Сюлейман организира и благотворителна кампания, наречена "Всичко за Кюрдистан", с която да окажат хуманитарна помощ.