Руснаците спряха да протестират. Но докога?

През последния месец в Русия се състояха доста протестни акции с различни искания: за произвеждането на честни избори, за освобождаване на политизатворниците, за прекратяването на военната намеса в Украйна, пише в. "Новие известия".

Обаче не може да не се отбележи скромният - в сравнение с минали години - брой на участниците, наброяващи от един-двама до десетина. Експертите свързват това рязко намаляване на броя на протестиращите с репресивната политика на властите спрямо демонстрантите, а също с по-твърдите методи на силовите структури при разгонването на участниците.

Опасенията на гражданите да ходят на митинги се отбелязват и от социолозите. По техни данни протестната активност сред руснаците след поредния подем през 2011-2012 г. е намаляла и понастоящем е на едно от най-ниските равнища за целия период на наблюдение. При което спадът е налице по всички елементи - хората не искат да се обявяват против намаляването на жизненото равнище, а също в защита на своите права или с политически искания.

Така или иначе жители на няколко десетки града се изявиха. Например в Москва, Уфа, Благовешченск, Вологда, Якутск и Ангарск хора излязоха на демонстрации при призив за честни избори. В Мурманск имаше акция срещу въглищния прах, а из Петербург се разходи "ослепялата Русия с кръв по ръцете" - боса активистка, протягаща към минувачите окървавените си ръце, с което изразяваше протест срещу участието на руски военни в събитията в Украйна.

Но всичко става не както преди, констатират политолозите. Броят на протестиращите намалява и съответно отзвукът от техните изяви става по-малко забележим.

Впрочем известният опозиционер Борис Немцов съобщава, че планираният за 21 септември в столицата "Марш на мира" е напълно възможно да събере до 100 хиляди граждани. Но и той отбелязва, че ако примирието в Източна Украйна се запази, то провеждането на акцията няма да бъде необходимо.

"Планираме да изразим несъгласието си с вкарването на руски войски в Украйна - каза политикът за "Новие известия", - а що се отнася до общото снижаване на протестната активност, то хората просто се страхуват за своята сигурност. "Блатното дело", арестите на Удалцов, Развозжаев и Навални, всичко това принуждава активните граждани да внимават. Плаши ги и широкомащабният лозунг "Крим е наш". Ако изразим несъгласие, ще ни смачкат."

Намаляването на броя акции със социално-икономически характер Немцов свързва с това, че по-голямата част от населението още не е усетила сериозните последствия от санкциите на Запада и ответните руски санкции. Макар че последствията необратимо наближават, отбелязва политикът. В много региони цените вече се повишиха с 20 и повече проценти. "Какво ще стане по-нататък с протестната активност? Това зависи от развитието на събитията - продължава Немцов. - Когато цените се вдигнат нагоре, а количеството на стоките намалее, хората ще започнат да се събуждат. Ако примирието в Украйна приключи и "товари 200" (на руски "Груз 200" означава пратка с мъртви войници от Украйна за Русия - бел. прев.) продължат да пристигат при нас, гражданите ще се възмутят. Всъщност нещата вече вървят към повишаване на активността. Производството се забавя, безработицата расте и цените се увеличават."

Изпълнителният директор на Института за правата на човека Валентин Гефтер назовава още една причина за намаляване на "протестния потенциал" сред активните граждани - по-твърдите действия на силовите структури спрямо демонстрантите. "Като че ли властите им дадоха такава заповед. И ето, хората се опасяват да излизат на протести - каза през "Новие известия" правозащитникът, - а федералните депутати наприеха куп закони, ожесточаващи отговорността за нарушения при осъществяването на протестни акции. И макар нарушителите общо взето да се отървават с глоби, засилването на наказанията намали решителността на гражданите."

По-нататъшната съдба на протестната активност, смята Гефтер, зависи от това доколко честно ще преминат изборите, а също от положението с цените и безработицата. "Мисля, че много масови протести няма да има. Но техният брой и числеността на участниците ще стане по-голяма", заключи правозащитникът.

(БТА)