Как Ислямска държава яхна сирийската революция

Ремал Нофал, студентка от сирийския град Ракка, който в момента де факто е столица на Ислямска държава, си спечели репутацията на намахана активистка, пише сайтът mashable. Тя протестира не само срещу режима на Башар Асад, но и срещу екстремисти от ИД.

Когато Ислямска държава превзела града й, тя ги обвинила, че са яхнали революцията. „Къде бяхте, когато бяхме изправени пред куршумите на режима?“, попитала тя съдията на религиозния съд, след като неин приятел е бил задържан от ИД. „Вие сте потисници, също като диктатора Асад“, казала тя.

Дори след като била затворена в мазе заради дързостта си, тя продължила работата си върху кампанията си срещу ИД. В групата си във Facebook тя е успяла да събере стотици противници на екстремистите.

„Не вдигнахме тази революция, за да се възползват от нея тези хора“, подчертава тя. „Мъчениците загинаха за свобода, достойнство и за да може държавата да бъде на гражданите. Аз няма да се откажа от тези искания“, настоява Ремал.

Екстремистите от Ислямска държава затвърдиха контрола си над града през януари. След това започна и разрастването на групировката и владенията им. В кампанията им за сплашване на населението попада и Ремал, която първо била пратена в мазе, а след това ислямистите я накарали да напусне държавата си.

„Казаха ми, че имам една седмица да напусна Ракка, затова напуснах“, разказва тя.

Този успех на ИД над Ремал показва колко ефективни са екстремистите в заглушаването на опонентите си и изолирането на хората, които живеят в Ракка. Малкото активисти, които все още работят в района, разказват колко уплашени са хората и твърдят, че практически е безсмислено да се работи там.

Освен ако не са одобрени от ИД, публичните срещи между хората са забранени. В района работят само няколко медии и активисти. Активистите се притесняват, че ислямистите ще успеят да пренасочат вниманието на хората от бруталността и насилието към заради започналите удари на САЩ срещу територии под контрола на ИД.

Фара Назиф, работила в области, контролирани от ИД и от режима на Асад, твърди, че е много по-лесно една жена да бъде активист на териториите, контролирани от режима, тъй като придвижването е много по-лесно. „Не трябва да се носи бурка и да се тревожите за нищо“, разказва тя. Заедно с други жени контрабандно пренасят храни и лекарства до нуждаещите се. Могла дори да присъства на тайни срещи.

Въпреки че режимът е бил опасен, Назиф признава, че в териториите на ИД е много по-трудно, тъй като на жените е забранено да напускат дома си без роднини от мъжки пол, което прави активизмът на жените невъзможен.

Тя и други активисти успяват да запазят някои дейности в град Деир аз Зор, когато той бил под контрола на Ал Кайда. Но след настъпването на ИД през лятото всичко спира. „Няма вече кампании за чиста вода, за образование и човешки права. Правата на човека са нещо забранено“, разказва тя.

Друг бивш активист, който запазва анонимността си, разказва, че реално не знаеш кой е от Ислямска държава. „Всеки може да е шпионин“, допълва той.

Въпреки че бруталността на ИД е безспорна, активиститът се притеснява, че фокусът на международното внимание ще бъде изместен и зверствата на Асад ще бъдат забравени. „Режимът е по-кръвожаден от ИД, те също организират кланета, също влизат във всекидневието ти“, разказва той.

Въпреки насилието ИД не е спряла революцията.

Активистите са на мнение, че въздушните удари трябва да са насочени и срещу ИД, и срещу режима на Асад.