Златната ера на китайското кино

Миналата година беше рекордна за световния бокс-офис. Приходите бяха в размер на 35,9 милиарда долара. И голяма част от тези пари дойдоха от Китай, посочва БиБиСи.

Постъпленията в китайския бокс-офис растат с 30 на сто годишно в последното десетилетие и тепърва има място за още по-голям скок. В САЩ има 40 хиляди екрана или по един за всеки 8 хиляди жители. В Китай има едва 20 хиляди или по един на 70 хиляди души. Всяка седмица обаче в азиатската страна се издигат по 100 нови екрана и скоро китайските киномани ще са най-големият пазар в света.

В тази връзка няма нищо случайно в това, че Холивуд се насочва все повече към китайската аудитория. В “Железния човек 3” беше добавена сцена с водещи китайски актьори, която беше показвана ексклузивно в най-многолюдната страна.

Но дали този бум ще доведе и до разцвет на местното кинопроизводство?

Половината от най-доходоносните ленти в Китай за изминалата година са холивудски продукции. Най-популярният филм е последната част от поредицата “Трансформърс”. Със сигурност китайското правителство иска да промени американското господство, посочва БиБиСи.

Китайското кино е с начало отпреди повече от век и по този критерий съвсем спокойно може да се мери с Холивуд. Първият филм, сниман в Китай, е от далечната 1905-та година.

В края на 20-те и през 30-те години на 20-ти век китайската кино индустрия процъфтява. Център е Шанхай, който е най-космополитният град в Азия по онова време. Този период е известен като “Златната ера на китайското кино”. С идването на Комунистическата партия на власт през 1949-та година тази ера приключва – пропагандната машина влиза в действие и креативната свобода на кино творците отива в забвение.

Както може да се предполага най-тежките времена за китайското кино са в периода на Културната революция. Правенето на филми е заклеймено като буржоазна прищявка и в периода 1966-73-та година в Китай не е заснета нито една лента.

Едва през 90-те години китайското кино взима глътка въздух. Ленти като “Сбогом, моя спътнице” и “Тигър и дракон” печелят редица престижни награди (в това число и “Оскар” за най-добър чуждоезичен филм). Очакванията са за истински бум, но китайските филми все още са в подножието на върха.

Но вече има предпоставки това да се промени. Китайската власт е готова да налива значителни суми в местната киноиндустрия, като в същото време осигурява комфорт от могъщия Холивуд – има наложена квота за броя чуждестранни филми, които могат да бъдат показвани за 1 година.

Разбира се, цензурата и мудният процес по одобряване на сценарии е голяма пречка за творците, но те неизбежно трябва да се съобразяват. За наистина големи и успешни продукции трябват и големи звезди. Китай вече има такива.

Яо Чен, например, има над 70 милиона последователи в социалната мрежа Weibo и е първият китайски посланик на добра воля към Комисията по бежанците на ООН. Актрисата споделя пред БиБиСи, че мечтата й не е Холивуд, а участие в китайски филм, който да спечели “Оскар”.

Към момента Китай не може да произведе наистина глобален хит. На домашна сцена комедията “Загубени в Тайланд” събира приходи от над 200 милиона долара, но в САЩ едва 60 хиляди.

Цензурата определено не помага. 11-тият Пекински фестивал на независимото кино беше прекратен от полицията, а филми на над 70 режисьора бяха конфискувани.

Пиратството също е голяма пречка – 9 от 10 продадени DVD-та в Китай са фалшиви. Продажбите в този сив сектор са за над 6 милиарда долара.

Но инвестициите в киното са наистина грандиозни. Правителството изгражда забележителни филмови студия, а в същото време пари в сектора наливат и от някои от най-богатите хора в страната.

Така че съвсем скоро можем да очакваме, че големи продукции ще бъдат правени в Китай. Ако властите дадат и малко повече свобода на творците, то бетонираната позиция на Холивуд може и да бъде сериозно разклатена.