След четири ракети за 8 дни: за какво се готви Русия?

Руското министерство на отбраната рапортува за успешно проведено изпитание на междуконтинентална балистична ракета с морско базиране РСМ-54 "Синева". Това бе четвърти ракетен пуск в разстояние на последните осем дни, пише Олга Ившина от БиБиСи.

Военни експерти от страни членки на НАТО поставят тези изпитания наравно с полетите на руски стратегически бомбардировачи над Европа, изразявайки опасения във връзка със сериозното активизиране на руските военни.

Според изданието "Баренц обзървър", за три денонощия Русия е "изпробвала цялата ядрена триада": стратегически бомбардировачи, подводници и междуконтинентални балистични ракети.

Руски експерти дават по-сдържани преценки за ситуацията, но подкрепят извода на колегите си, че Русия се концентрира върху увеличаването на ядрените си сили.

Пуск след пуск

На 29 октомври екипажът на стратегическата атомна подводница "Юрий Долгоруки" изстреля успешно междуконтинентална балистична ракета "Булава". Според експерти този пуск е един вид качествен контрол на серийно произвежданите ракети от този вид. До 2020 г. се планира Русия да построи 8 подводници - носители на ракети "Булава".

На другия ден стартира ракета, с която боен разчет от войските за въздушно-космическа отбрана успешно изведе в орбита комуникационен сателит.

След това ракета "Топол-М", носеща имитация на ядрен заряд, полетя от космодрума Плесецк към полуостров Камчатка. И накрая в сряда моряците от подводницата "Тула" в състава на Северния флот изстреляха от подводно положение ракета "Синева". Прелетели няколко хиляди километра, бойните блокове на ракетата поразиха определените цели на камчатския полигон Кура.

Ракетният комплекс Д-9РМ с ракета "Синева" бе приет на въоръжение в Съветския съюз през 1986 г. Производството на ракети РСМ-54 през 1996 г. бе спряно, но през 2007 г. те отново бяха приети на въоръжение в модернизиран вариант.

"Този пуск не беше уникален, но е твърде важен – смята военният експерт Александър Голц. - "Синева" бе изстреляна от атомна подводница клас 667БРДМ "Делфин". Доста остаряла конфигурация. На подводницата обаче бяха монтирани модернизирани ракети. Много е важно да се провери как се съчетава и взаимодейства всичко това."

Опасна игра

На фона на кризата в Украйна отношенията между Русия и Запада се изпълват с все повече напрежение.

Някои експерти са убедени, че Русия може да се насочи към все по-рискована ядрена политика. В противопоставянето със Запада Москва разполага днес с далеч по-малки ресурси, отколкото при разцвета на Съветския съюз.

"Любопитно нещо - през 90-те и в началото на 2000-те лидерите на Русия неведнъж се оплакваха, че никой не ще да ги чуе, въпреки че имаме ядрени сили. Тогава обаче Западът смяташе, че руските лидери са вменяеми. Колкото по-адекватни му се виждаха нашите лидери, толкова по-малко внимание обръщаше на ядрения ни потенциал. Един нормален човек не би натиснал червеното копче, нали? Сега Западът вече не е тъй сигурен в нещата. Което естествено е добре дошло за Москва", казва Александър Голц.

Цената на въпроса

Поевтиняващият петрол и стремителното отслабване на рублата заплашват с удар военния бюджет на Русия. Задават се икономически проблеми, но финансирането на стратегическите ядрени сили и силите за ядрено възпиране едва ли ще пострада.

Държавната програма за въоръжаване на Русия посочва като пръв приоритет именно развитието на стратегическите ядрени сили; втори е въздушно-космическата отбрана; трети - разполагането на единна космическа система (за предупреждение при ракетно-ядрена атака, б. пр.).

Може обаче да се забави предвидената модернизация на сухопътните войски, въздушнодесантните подразделения и морската пехота. Планирано бе основните средства за преоборудването им да се отпуснат тъкмо през 2015 г. В момента инициативата е под въпрос.

"Лично аз не смятам за оправдана тази подредба на приоритетите", заяви пред Би Би Си руски военен експерт - о. з. полковник Виктор Мураховски.

"Всъщност в операциите участват именно силите с общо предназначение и специалните сили, както ни сочат и Чечения, и войната в Южна Осетия, и събитията в Крим. Значи точно те най-напред заслужават внимание и финансови средства. А сега министерството на отбраната финансира най-вече мерките срещу ядрената заплаха, която е в пъти по-малко вероятна", смята Мураховски.

Според друга гледна точка, при съвременните условия за водене на войни силите с общо предназначение могат да разгромят врага в един локален или най-много регионален конфликт. В случай на по-мащабна конфронтация обаче за победа ще трябва да се използват ядрени оръжия.

По данни на експерти следващия месец Русия предстои да изстреля още няколко стратегически ракети от различни типове.

(БТА)