Китай и Русия търсят заедно отпор срещу САЩ

Декларацията за по-тясно руско-китайско военно сътрудничество е явен признак за разгаряне на геополитическото съперничество заради общото желание на Русия и Китай да дадат отпор на американската хегемония в света, пише Гидиън Рахмън във "Файненшъл таймс".

В разгара на украинската криза Русия очевидно се стреми да покаже, че тя има алтернативи на връзките със Запада и мощен нов съюзник в лицето на Китай. Китай също има силна мотивация да се противопостави на Америка. Китайците бяха силно възмутени от широко рекламираната "преориентация към Азия", която включва разполагането на 60 процента от американския военноморски флот в Тихия океан.

Една от слабостите на Китай в съревнованието със САЩ за хегемония в азиатско-тихоокеанския регион е, че той има малцина явни съюзници в него. Америка, обратно, има договори за отбрана с Япония и Южна Корея и близки връзки с няколко страни от Югоизточна Азия. Сближавайки се обаче с руснаците, пред китайците се открива възможността да си създадат свой собствен мощен съюз.

Все още е рано да се каже колко реално съдържание има в тези (руско-китайски) връзки. Но две от съобщенията, направени от руския министър на отбраната Сергей Шойгу, особено привличат вниманието. Първо, неговото изявление, че Русия и Китай възнамеряват да формират "колективна регионална система за сигурност", навежда на мисълта, че става дума за потенциално много амбициозно споразумение, далеч надхвърлящо периодичните съвместни военноморски учения. Второ, намерението на Китай и Русия да проведат догодина общо военноморско учение в Средиземно море също е нещо изненадващо. Ако видим китайския флот да патрулира в Средиземно море, това наистина ще ни даде усещане, че живеем в нов свят.

Ясно е какво тласка и китайците, и руснаците в тази посока. И едните, и другите не могат да се примирят с разширяването на глобалното военно влияние на Америка. Това, че американските военноморски сили се намират край китайските брегове, а войските на страните от НАТО в същото време са край руските граници, не може да не предизвиква тяхното недоволство. Затова, започвайки с военноморски учения в "задния двор" на Запада (засега все още не в Карибско море), руснаците и китайците изглежда започват внимателно замислена игра с цел да отблъснат противника.

Все още е преждевременно да се каже, че възниква руско-китайски блок, готов за пълна конфронтация със Запада.

Напротив, Китай изглежда се опитва ловко да играе и с двете страни. Интересно е, че този реверанс към Русия идва само седмица след една сравнително топла и плодотворна среща на върха между президентите на САЩ и Китай, довела до важно споразумение за климатичните промени.

Ясно е, че Русия и Китай споделят някои общи негативни чувства спрямо САЩ. И двете страни, в частност, са силно раздразнени от отказа на Америка да ги допусне да доминират в собствените им региони. И двете се чувстват вътрешно застрашени от опитите на САЩ да налагат своите разбирания за демокрация.

Това обяснява и сърдитата реакция на руския военен министър на американската подкрепа за "цветните революции". И двете страни не одобряват американския интервенционизъм и самата идея за еднополюсен свят. Затова те са готови да хвърлят много пари за оръжия с цел да се опитат да ликвидират разрива във военната мощ.

Русия обаче е много по-слаба от Китай. Икономиката й е в лошо състояние. А и отношенията й със САЩ сега са толкова влошени, че за разлика от Китай тя вече не може да разчита на на партньорство с Америка. Вследствие на това Русия трябваше да приеме неизгодна цена на газа в енергийното споразумение, което тя договори с Китай през май. Пекин също така сега притиска Москва да му продава своите високотехнологични оръжия, - нещо, от което руснаците досега се въздържаха.

Нещо повече, Русия все още храни дълбоки подозрения за дългосрочните последствия от възхода на Китай. Руският Далечен изток е богат на ресурси и е слабо заселен. Големи части от него са били колонизирани и откъснати от Китай през XIX век.

Руско-китайското сближаване, разбира се, следва да бъде внимателно наблюдавано. В дългосрочен план обаче отношенията могат да се влошат.
 

/БТА/