За силата на новогодишните пожелания и празничната депресия

Има една традиция, която най-общо може да се нарече „новогодишно самопожелание“. Това са онези неща, които си пожелаваме да ни се случат през новата година. Най-често си ги пожелаваме в секундите преди 12, малко преди края на речта на президента.

За нуждата от тези новогодишни самопожелания, както и за техния смисъл, разговаряхме с психолога Ася Захариева. По думите й едни такива пожелания, било то и към себе си, винаги са предшествани от равносметка за изминалата година.

„Тогава е краят на годината, а при идването на края на какъвто и да е епизод от време, хората мислят как е протекъл този времеви отрязък“, твърди Захариева. Равносметката е още по-неизменна, когато поставените цели са конкретни (намиране на нова работа, завършване на образование и други).

Практиката показва, че хората, които не са доволни от изминалата година или от начина си на живот, са по-склонни да си поставят по-високи цели за следващата година.

Оказва се, че самият начин на празнуване, близостта на Нова година с Коледа, също оказва влияние върху „самопожеланията“. Традициите, ценността на семейството в православното християнство, домът, уютът са факторите, които до голяма степен „размекват“ човека и оказват влияние върху целите, колкото и нереални да са те.

И все пак причината да се поставят високи цели именно на Нова година е същата като това да се започне диета от понеделник. Тук символиката обаче е по-силна. Не просто идва нова седмица, една от над 50-те в годината, идва една нова година, която ще бъде единствена по рода си. Има и известна мистика в пожелаването. Подобно е и значението на късметите от новогодишната баница.

„Поставянето на нови цели в навечерието на Нова година създава усещане за започване от нулата“, убедена е още Захариева. Тя твърди, че „самопожеланието“ е заложено дълбоко в човека и е израз на нуждата му от постоянно самоусъвършенстване.

Със Станислава Тодорова, също психолог, пък си поговорихме за един друг модерен феномен – празничната депресия. Според нея в основата на депресията е напрежението преди самите празници.

„Рекламите, магазините, телевизиите...всички ни говорят за Коледа, за подаръци, за празнично меню. Празникът се комерсиализира, като същевременно образите, показвани от медиите, ни показват как точно трябва да изглежда и нашият празник“, коментира Тодорова. „Голямата елха, с купищата подаръци под нея, пуйката и виното, казват ни, са правилният начин за празнуване. А накрая се оказваме с грозна изкуствена елха, изгорили сме свинското във фурната, токът спира, а вечерта се очаква „Сам вкъщи“, допълва картинката тя.

Така празникът се превръща в нереализиран маркетингов трик. Нещо повече: покрай празниците неминуемо нахлуват образи от детството, които стават повод за носталгични настроения, но вече е напълно ясно обаче, че Дядо Коледа няма да дойде при нас, а чудесата се случват далеч от нашия дом. Идват задължителното прекаляване с алкохол и храна, което още повече допринася за депресивното настроение.

За да се справим най-безболезнено с празниците, Тодорова препоръчва на първо място реалната оценка. „Празникът във всяко семейство е уникален и трябва да ни е ясно, че колкото и да харесваме коледната песен на Марая Кери, тя няма да дойде в дома ни, който освен това не е в снежен Ню Йорк, като във филмите“, обяснява тя. В тази връзка психологът ни съветва да адаптираме всичко, което виждаме, към нашия личен живот.

Не на последно място тя ни съветва да не забравяме здравословните навици по празниците. Важно условие за справяне със следпразничната депресия пък било определянето на ясен бюджет за празниците. „Да правим така, че да успеем да се справим и с дните след Нова година“, призовава тя.