На топло, ама само някои

Знаете ли колко е заплатата на изпълнителния директор на „Топлофикация”-София?

Аз знам – 1000 (хиляда) лева.

А знаете ли колко е спестил бившият директор Валентин Димитров?

Аз пак знам – само в сметката му в австрийска банка се регистрирани 1 640 000 евро.

Освен всички неща, които знам, съм наясно и с курса на еврото – в родна валута спестяванията му се равняват на малко повече от 3 200 000 лева.

Тази цифра пък е колкото 3200 месечни заплати на един топлофикационен шеф. Елементарната сметка показва, че Димитров сигурно е начело на дружеството от 267 години, в които е карал на пост и молитва и е спестявал всичко, което е изработил.

Обаче ситуацията е малко по-различна – Димитров е на поста от 1996 година, назначен с благословията на кмета Софиянски, т.е изкарал е като директор 10 години. Едно десетилетие, от началото на смутните времена с бясната инфлация, през бързото криминално забогатяване и изливащите се инвестициите от чужбина – с други думи, време, в което спестяването си е направо „мисия невъзможна” (1,2,3, която си искате).

И какво тук значат някакви си 220 000 лева за шампанско, уиски, близалки и синьо сирене? Ами човек, който с хиляда лева месечна заплата вкарва по 300 хиляди в австрийската банка, не може да се отнася току-така към работниците – нали благодарение на тях е толкова спестовен и осигурен.

Те заслужават много повече от джетове, солариум и масажистка, много повече от фолк-диви, манекенки и благоразположението на Евгени Минчев (пак ще се покажа като много знаещ – допреди няколко години Димитров беше сред „обичайните заподозрени” в родния хай-лайф, предвождан от брилянтинено-паркетния лъв, а после изчезна като лев в австрийска сметка).

Логично следва въпросът защо не предложи по нещо и на нас – нали си плащаме топлото. Не бихме отказали нито джет, нито апартамент на морето, нито джакузи в банята... Пък и някой милион в банката може – споделена радост, двойна радост.