"Европа развива някакъв страх, антиислямска фобия"

Демонстрациите "срещу ислямизирането" в Германия протичат в унисон с усещането за криза на идентичност в редица региони на Европа, някои от тях - обекти на масова имиграция.

"Общо взето, Европа развива някакъв страх, антиислямска фобия", заяви активистът от левицата Даниел Кон-Бендит, избиран последователно за евродепутат на "зелените" в Германия и във Франция, във връзка с демонстрациите, организирани в Германия от движението ПЕГИДА - "Патриотични европейци срещу ислямизирането на Запада", пишат Мишел Селан и Мартин Нуай от Франс прес.

Ново шествие на ПЕГИДА събра в понеделник в Дрезден - столица на източната провинция Саксония, 18 000 души – рекорден брой от октомври насам, когато се зароди това движение, избиращо за мишени ту исляма, ту медиите ("всичките лъжат"), ту политическите елити, обвинявани, че разводняват германската християнска култура.

"Знамената на Св. Георги се реят в Дрезден, развявани от ПЕГИДА - в този момент ми се ще да бъда именно в Дрезден", писа в понеделник в Туитър британският активист от десницата Тони Робинсън. Знамето на Св. Георги е било издигано през 11-ти век от християните, участвали в Реконкистата и кръстоносните походи срещу мюсюлманите.

Германската политическа класа осъди шествията, съпровождани с крясъци "Ние сме народът!", и в понеделник се състояха контрадемонстрации. Канцлерът Ангела Меркел заклейми "омразата", която блика от антиислямските сборища.

"Страната ни за жалост не се показва твърде гостоприемна към чужденците", смята германският психолог Ролф ван Дик от Франкфурт. Според анкети от периода 2000-2010 г. 20 до 30 процента от населението подкрепят ислямофобите, напомня той. Мюсюлманите обаче са едва 5 на сто сред всички жители на Германия.

"Любопитно е, че явлението не се дължи на кризата. Германия се развива добре. А в Дрезден няма мюсюлмани. Хората обаче имат чувството, че изживяват ужаса, свързван с Ислямска държава. Плашат ги глобалната телевизия и интернетът. Така човек може да живее вдън Саксония, но да остане с чувството, че някой го напада!", пояснява Кон-Бендит.

"Щом нямаш контакт с околните и не ги познаваш, започваш да се страхуваш от тях", добавя европейски чиновник. "Видяхме това на референдума за минаретата в Швейцария. Хората от затънтените села, сиреч най-слабо засегнатите, бяха и най-враждебни към минаретата", припомня експертът на ЕС, пожелал анонимност.

"Реално съществуващият международен тероризъм, а и вътрешният в някои европейски държави придават легитимност на тези демонстрации", заключава Катрин Витол дьо Вандан, френска социоложка.

Опожарени джамии

Швеция, чиито жители се гордеят с гостоприемство към имигрантите, се кани да посрещне тази година 100 000 кандидати за убежище, сиреч над 1 процент от населението - общо 9,6 милиона души.

При все това крайнодясната партия "Шведски демократи" стана третата политическа сила в страната, тръбейки за дългосрочните последици от евентуална масова имиграция.

А пожарите в три местни джамии бяха възприети като знак за растяща ислямофобия, нищо че първото бедствие, изглежда, беше нещастен случай. Мнозина шведи излязоха в петък на улицата в знак на солидарност със своите съотечественици мюсюлмани.

Във Франция, страна с голяма имигрантска общност, също като Германия, медиите подеха дискусия за твърденията на писателя Рено Камю, близък до крайната десница - той бие тревога, че иде "голямо изтласкване" и предстои мюсюлмани имигранти да завладеят Стария свят.

Ново измерение придаде на тези дебати през есента книгата "Самоубийството на Франция". Полемистът Ерик Земур, осъден през 2010 г. за разпалване на расова омраза, обсипва с критики Европа и имиграцията, в които вижда причини за бедите и несигурността, връхлетели французите.

Подклажда ги също излязлата тази седмица нова книга на романиста Мишел Уелбек - "Подчинение". Тя описва тъкмо въображаема Франция през управлението на президент, закърмен с исляма и спечелил изборите през 2022 г. на втори тур, подкрепен от левите и от десните сили срещу кандидатката на крайната
десница.
 

/БТА/