Екстремисти нападат не само във Франция, но и в Нигерия и Йемен

През последните шест дни вниманието на Запада е приковано от смъртоносните нападения в Париж, при които екстремисти отнеха живота на 17 души - карикатуристи, охранители, полицаи и еврейски заложници. Силният изблик на скръб и огромната демонстрация във Франция в неделя бяха въодушевяващ и оправдан отговор на зверството, на което стана свидетел френската столица, пише в редакционна статия в. "Файненшъл таймс".

Този отговор обаче е в контраст с по-безмълвната реакция на Запада към поредица от жестоки джихадистки нападения в Африка и Близкия изток. В северната част на Нигерия миналата седмица ислямистката групировка Боко харам изби няколкостотин души – а броят им евентуално може да е към 2000.

В Йемен при терористично зверство, извършено от Ал Кайда на Арабския полуостров в същия ден, в който бяха извършени убийствата при нападението срещу "Шарли ебдо" в Париж, загинаха 37 души.

Фактът, че на тези събития се обръща доста по-малко внимание в Европа и САЩ, предизвиква реакции на безпокойство. "Сравнете това, което се случва във Франция, и това, което се случва тук", каза миналата седмица католическият архиепископ в Нигерия Игнейшъс Кайгама. "Има голяма разлика", заяви той.

Западът не бива да се извинява за вниманието, обръщано на насилието в Париж. Първото задължение на всяко правителство е да защитава своите граждани на собствена земя. Това бяха непростими нападения срещу невинни цивилни, които повдигат задълбочени въпроси за политиката по сигурността и отношенията между общностите във Франция и Европа.

Необходимо е обаче светът да отговори на безпокойството, изразено от архиепископа и други хора. Правителствата и медиите в САЩ и Европа често изглеждат безразлични към нападения в африкански или арабски държави, при които жертвите на са западни граждани. Това не само създава опасност от пораждане на чувство за несправедливост в Африка и Близкия изток, но и пренебрегва обстоятелството, че джихадизмът вече се е утвърдил като глобално явление.

Необходимо е западните ръководители да направят повече за поправяне на това несъответствие. Някои крайнодесни лидери в Европа допускат, че джихадисткото предизвикателство може да бъде посрещнато просто със засилване на контрола по националните граници и приемане на по-строги мерки за борба с тероризма у дома.

Но както признават САЩ и техните съюзници, включително Франция, борбата с тези заплахи трябва да е насочена към техния източник и да се води с военни средства. Неотдавнашното им решение да помогнат на иракското правителство във войната му с Ислямска държава в Ирак и Леванта - или ИДИЛ - свидетелства за това.

Има още една причина, поради която насилието на места като Нигерия и Йемен не трябва да бъде пренебрегвано. Много политици се изкушават да определят нападенията от типа на тези в Париж като доказателство за "сблъсък на цивилизации" между исляма и Запада. При атаките миналата седмица в Нигерия и Йемен обаче бяха убити множество мюсюлмани. Нападенията на Боко харам и Ал Кайда на Арабския полуостров са още един факт, който напомня, че противопоставянето, на което ставаме свидетели, не е между западните и мюсюлманските ценности, а между умерения и крайния ислям.

Когато става дума за подпомагане на регионални правителства в борбата им с войнстващи групи, САЩ и техните съюзници се сблъскват с трудни предизвикателства. В Ирак може да се наложи САЩ да подкрепят във военно отношение правителството в Багдад в продължение на години, докато ИДИЛ бъде разгромена. В Нигерия Великобритания помага в борбата с Боко харам, като предоставя съвети в областта на разузнаването и обучението. Ислямистките бойци обаче ще бъдат разгромени едва когато Нигерия се сдобие с доста по-компетентно правителство.

Това може да отнеме време. Важното в момента, както показват техните думи и дела, е, че западните лидери разглеждат джихадизма като глобално предизвикателство. Вниманието на политиците и обществеността през последните няколко дни с право е съсредоточено върху бъркотията, причинена от въоръжени нападатели в голям европейски град. Джихадистката заплаха обаче засяга значителна територия, простираща се от Западна Африка през Сирия до Пакистан. Опасността е глобална, както и жертвите.
 

/БТА/