ЕС в битка с националните правителства в енергетиката

Енергията, според Европейската комисия, трябва да тече свободно към и между страните членки на ЕС.

Еврокомисарят за енергийния съюз Марош Шефчович има двама противници (в изпълнението на тази цел). Единият е Русия, която се опитва да запази пълния си контрол върху газовите доставки за Източна Европа. А другият са националните правителства на страните от ЕС и държавните им компании. На тях им допада да имат влияние върху националните енергийни пазари и не харесват начинът, по който трансграничната търговия с газ и електроенергия подкопава това влияние, пише в най-новия си брой британският бизнес седмичник "Икономист".

По въпроса с Русия ЕС бележи напредък. Засега е избегнато прекъсване на газовите доставки тази зима.

Въпреки изобилието от руски гръмки слова тази седмица Шефчович следи споразумението за сметките и дълговете, което ЕС помогна да бъде постигнато между Украйна и Русия. То накара неговата родна Словакия да изпрати газ на изток към Украйна, обръщайки обичайния поток. ЕС оказва натиск върху Украйна да реформира енергийния си бизнес, по-конкретно да сложи газомери на границата с Русия, а не да разчита на измервания, направени на помпените станции в страната. Според именно мнозина липсата на газомери е основен източник на корупция.

ЕС се противопостави на Кремъл и за "Южен поток" - изключително политизиран проект за газопровод под Черно море и през Балканите. Комисията обяви, че "Южен поток" е незаконен така както е предложен първоначално: не е разрешено една и съща компания да управлява газопровода и да притежава газа, който помпа. Русия призова страните, в които има известно влияние, като Австрия, България и Хърватия, да се противопоставят на Еврокомисията, но напразно. Така руският президент Владимир Путин внезапно анулира проекта през декември.

По-малък и подкрепян от ЕС тръбопровод, наречен ТАНАП (TANAP) напредва, но това няма да помогне на страните, останали в трудна ситуация след провала на "Южен поток", особено Унгария и България. Марош Шефчович се опитва да помогне и на двете. Той призовава Хърватия да изгради терминал за втечнен газ и да позволи газът да отива към Унгария. Нов терминал за втечнен газ в Литва вече спечели на страната по-добри цени на газа от Русия.

Най-добрият начин да се помогне на уязвимите страни обаче е да се изградят тръбопроводи и електрически кабели между тях и да се гарантира, че работят и в двете посоки.

Стимулирането на такива "интерконектори" ще бъде голям приоритет в планирания енергиен съюз - проект на ЕС, който Шефчович ще очертае на среща в Рига на 6 февруари.

Засега напредъкът е частичен, не на последно място и заради влиянието на Русия: озадачаващата липса на български интерконектори с Гърция и Сърбия е един от примерите.

Електрическите интерконектори обаче трябва да са по-широко разпространени. През 2002 година ЕС определи цел на страните членки електрическите интерконектори да представляват най-малко 10 процента от националния капацитет. Няколко страни обаче изостанаха в постигането на тази цел. А други, като Франция, несъмнено не харесват трансграничните енергийни потоци. Евтината вятърна електроенергия от Испания би разстроила френския бизнес модел на ядрената индустрия.

Енергийният съюз цели да направи Европа по-зелена, по-безопасна, по-евтина, по-спестовна и по-модерна.

Затрудненията обаче изобилстват. Има много пари за нови проекти, но те отнемат прекалено много време - средният срок на европейските инфраструктурни проекти е 10 години, посочва Шефчович. А бизнес моделите все още не са ясни. Интерконекторите се финансират трудно, защото когато дават резултат при изравняването на цените, те могат да се използват малко или въобще да не се използват.

Най-сложният въпрос за енергийната политика не е на бюрото на Марош Шефчович, а на бюрото на колегата му. Еврокомисарят за конкуренцията Маргрете Вестагер трябва скоро да реши дали да продължи съдебното преследване на руския газов гигант Газпром за нарушаване на правилата на единния пазар чрез определяне на цените на газа страна по страна, както и други практики.

Напрежението с Русия заради Украйна спря тази дейност миналата година. След като стана ясно, че Путин загърби „Южен поток“, ЕК може да си помисли, че моментът е подходящ да се покаже кой командва.
 

/БТА/