Марихуана ООД: Бизнесът зад напушването

Борис* е на 25. Добре сложен, усмихнат, с отнесен поглед, сякаш не е тук напълно, сякаш не те слуша достатъчно. Работи в голяма компания и гради кариера. Справя се бързо и лесно изминава стъпките във фирмената йерархия. През деня общува с клиенти, води дълги разговори по телефона, пътува...

С падането на нощта Борис умело заменя бизнес разговора с: "Ало, къде си брат? Да се видим за 5-6 минути?" Защото Борис е дилър на марихуана.

Прави го от 17 годишен. Всичко тръгнало след като започнал да пуши трева и му харесало.

"Даваше ми усещането, че в този момент съществуваме само аз и моите приятели. Смеехме се на глупости, но беше забавно и отпускащо. Ефектът отминаваше и се прибирах в къщи без да ми личи. На другия ден обаче исках чувството да се върне", започва разказа си той.

Затова става редовен клиент. Започва да си купува все по-големи количества, за да му излиза по-изгодно. Тревата, която намира е качествена и все повече хора от компанията се обръщат към него, за да им набавя.

"Осъзнах, че ако започна да им я продавам на малко по-висока цена, тази, която аз пуша, ще ми излиза без пари".

Изкушен от мисълта, че далаверата си струва, започва да купува повече и да я продава само на приятели.

Такава е схемата му и до днес. Не смее да рискува, тъй като с годините се е научил, че има шепа хора, на които може да вярва.

Питам го как се прави поръчката. Отговаря ми, че хората му си знаят работата. За да си поръчат 2-3 грама по телефона му казват например, че искат да се видят за 2-3 минути. Различните клиенти му намекват за покупката с различни примери и заигравки.

В случая, минутите са грамажите, те могат да варират в зависимост от клиента. Често има и хора, на които дава стока, но плащат по-късно.

"Да знаеш, че съм ти оправил сметката в заведението от онази вечер. Платих 20 лева, ама ще ми ги дадеш като се видим", казва Борис, за да се разберат кой колко има да плаща.

Когато има нова стока, често звъни сам на най-редовните си клиенти. "Да знаеш до нас каква пицария отвориха! Страшна е, трябва да я пробваме!" казва той и индикира, че му е попаднало нещо добро, което "хваща".

Прекъсвам го с въпроса защо. Защо му е, след като има работа и печели добре.

"Правя го от твърде много време. Това за мен е начин на живот. А и аз самият пуша всеки ден. Това е затворена система. Удовлетворявам собствените си нужди. Дава ми чувство на свобода. През целия ден съм залят от информация, която трябва бързо да обработя. Това ме изморява, най-вече психически. Прибирам се и запалвам. Така мозъкът ми си почива. Едни хора пият, други гълтат хапчета, трети пушат цигари. Аз пуша марихуана. И всъщност, не намирам нищо лошо в това", настоява Борис.

Раказва ми, че грам в София върви около 25 лева. За по-голямо количество цената пада, а за редовни клиенти, които купуват повече, грамът може да падне и до 16 лева.

Борис си има територия. Работи само в квартала си и кара клиентите да ходят до там. Старае се да не привлича внимание около жилището си, но в същото време работи около него. Крие готови пакети навън. Така се предпазва, ако полицията нахлуе у тях.

Ядосан от хорската нагласа и представа за тревата споделя, че според него обществото я е демонизирало прекалено много.

"Марихуаната е обикновено растение, идващо от природата. Пуши се от хилядолетия. В историята не е записан нито един смъртен случай от употребата му. Което не можем да кажем за алкохола, например. Пияните хора стават агресивни, бият се, чупят, викат, самоубиват се. Напушеният човек е спокоен, то е в мир със себе си. Ние се събираме, смеем се и говорим. Толкова ли ужасяващо звучи?", категоричен е той.

Защо не е легална тогава?, питам аз.

"В този бизнес са замесени прекалено големи интереси. Ако беше легална, вие щяхте да си я купувате опакована, с етикетче за максимум 2-3 лева грама. Това е растение, което изисква малка инвестиция, по-скоро повече подготовка. Ако я имате, успешно може да си я отгледате у дома. Всъщност, сега вие плащате за риска, който аз поемам, който всички в този бизнес поемат. Замислете се, явно някой иска това да не ви излезе евтино..."

И добавя: "На кутията с цигари пише, че те ви убиват, но все пак се продават навсякъде. Не ви ли се струва лицемерно? Просто тютюнът носи огромни суми пари, защото хората го консумират в доста по-големи количества. Пушачите купуват средно по една кутия на ден. При марихуаната ви стига една цигара, на някои хора дори една дръпка на ден. Доста по-неизгодно е от бизнеса с тютюна. Затова някои хора предпочитат да ви я продаваме на черно", завършва дилърът и не иска да коментира повече темата.

Борис ме оставя с дилемата кой всъщност е прав. Има ли справедливост, когато пушач умира от рак на белия дроб? Има ли наказание за тютюневата компания, която му продава цигарите? Спират ли продажбата на алкохол когато пиян блъсне дете и го убие на място?

Кой всъщност е чудовището срещу което се борим? Борис, който споделя цигарата марихуана с приятели или легалните за държавата ни производители, които затварят очи, печелят пари и газят трупове. Оставям избора на вас. Но все пак не забравяйте, че кошмарите на чудовищата са пълни с хора...

*Името Борис е променено