Как руски медии измислят етнически сепаратизъм в Украйна

Закътана зад северната част на Карпатските планини, украинската Закарпатска област си има своите проблеми. Етническият сепаратизъм не е сред главните. Въпреки това рутенската (русинската) и унгарската общност в този затънтен район се оказаха на мушката на руската пропаганда, поставила си за цел на внася разделение сред украинското общество.

В средата на март украински медии препечатаха съобщение, че организации на транскарпатските русини (в западните източници те са наричани рутени), които са малка славянска етническа група, разпръсната между Украйна, Словакия и Полша, са провели конгрес "с искане да бъде призната тяхната национална идентичност и за териториална автономия". Оказа се, че информацията за конгреса е била изцяло съчинена от руската агенция ТАСС, пише сп. "Икономист".

Това е постмодерна тактика, която би могла да бъде оценена от най-известния рутен в света за изкуството – (американския) художник Анди Уорхол.

В самото Закарпатие фалшивата новина предизвика известно брожение в Дома на рутените в Мукачево - град на южните склонове на Карпатите. Местни рутени казват, че Петро Гецко - "рутенски лидер", цитиран от ТАСС, който сам нарича себе си "министър-председател на Задкарпатска Рус" - не е бил виждан в Закарпатието от няколко години. Смята се, че Гецко, който е обявен за издирване в Украйна, се намира в Русия.

"Русия се опитва да разиграва рутенската карта в Закарпатието", казва Евхен Жупан, главен лекар в областната педиатрична болница в Мукачево и председател на Народния съвет на русините в Закарпатието - организация шапка на граждански групи. Жупан е престанал да дава интервюта за руски медии, които според него са манипулирали изявленията му в миналото.

Всъщност организациите на рутените се придържат към скромни искания. През януари няколко от тях излязоха с декларация, в която изразиха подкрепа за украинския път към демократизация и европейска интеграция. Тяхното най-съществено искане бе да бъде възстановен статутът на рутените като официална етническа категория в Украйна (който бе премахнат по времето на съветския режим).

Повече напрежение има около статута на 156-те хиляди етнически унгарци в Украйна, но източникът на това напрежение е външен. Унгарският премиер Виктор Орбан, който е сред по-добрите приятели на Владимир Путин в Европа, намери нещо като съюзник в лицето на Ласло Брензович - лидера на Унгарската културна организация в Закарпатието (известна с инициалите KMKSZ), който е депутат в украинския парламент от партията на президента Петро Порошенко. Брензович обаче никога не стигал до крайностите на Йоббик - крайнодясна партия в Унгария, която вижда в украинската криза възможност за "окончателно уреждане на положението на задкарпатските унгарци".

Центърът на унгарската култура в Украйна е (граничният град) Берехове (Берегово на руски език) с население от 24 000 души. Той бе включен в Украйна чак през 1945 г. В града на много места се веят (унгарски) червено-бяло-зелени знамена, уличните надписи са двуезични, а унгарският език може да се използва за някои административни цели (придобивка по украинския закон от 2012 г. за регионалните езици). Много местни жители се възползваха от опростената процедура за национализация, за да получат унгарско гражданство, която Орбан и неговата партия ФИДЕС въведоха през 2010 г.

От централата си в съседния Ужгород KMKSZ намеква, че симпатизира на проруските сепаратисти в Източна Украйна. Организацията настоява за мирно разрешаване на конфликта, за по-широки малцинствени права и за създаване на административни единици по етнически признак.

Брензович поде и популярната кауза за опозиция срещу военната мобилизация: Украйна не трябва да изпраща "селски момък или баща" в зоната на бойните действия, казва той. Това е все още твърде далеч от крайността на Йоббик, която заклеймява "марионетното правителство в Киев" и твърди, че то "служи на интересите на атлантическите сили".

Много украинци, разбира се, роптаят срещу военната повинност, да не говорим за вкоренената корупция и влошаващото се икономическо положение. Това, което отделя украинските унгарци, е възможността да изразяват своето недоволство като етнос, и наличието в съседна страна на правителство, което има интерес да извлича полза от него. От унгарска страна Задкавказката кауза дава шанс на ултранационалистите от Йоббик да мъмрят правителството на ФИДЕС.

Премиерът Орбан ще продължи да играе тази политическа игра, но няма интерес да провокира насилие. Що се отнася до рутените, те си нямат външен покровител, който да се опитва да подклажда сепаратизъм.

Политологът теоретик Бенедикт Андерсън стана известен с това, че нарече националните държави "въображаеми общности". Някои от тези общности обаче са по-въображаеми от други. Ако руският печат иска да открие значителни сепаратистки етнически движения в Задкарпатска Украйна, тя ще трябва да продължи да ги измисля.
 

/БТА/