Кремъл използва "дипломацията на пушките"

Руският зам.-външен министър Михаил Богданов, специален представител на президента за Близкия изток. направи изявление, което бе неочаквано за международната общественост.

По думите му Русия не само има интерес да поднови оръжейните доставки за Либия, но е готова и реално да подпомага либийските власти в укрепването на армията, държавните органи и силите на реда. Стига само да постигне разбиране в Съвета за сигурност на ООН, наложил ембарго върху военното сътрудничество с бившата Джамахирия, пише Олег Одноколенко в "Независимая газета".

Ще отбележим, че военнотехническото сътрудничество (ВТС) между Русия и Либия наистина има богата история.

Геополитическите амбиции на Муамар Кадафи обхващаха голяма част от африканския континент, налагайки нуждата от солидни доставки на оръжия и бойна техника.

Бившият либийски лидер бе в доста трудни отношения със Запада (заради пътническия самолет, взривен над шотландския град Локърби през 1988 г. - бел. на вестника), тъй че основен военен доставчик му бе отначало Съветският съюз, а после Русия автоматично наследи тази роля.

Достатъчна представа за мащабите на това сътрудничество дава например фактът, че през 2008 г. Русия издейства за своя отбранително-промишлен комплекс нов договор за много милиарди и в замяна опрости на Либия стария й дълг (пак за доставки на оръжия, бел. на вестника) от 4,5 милиарда долара.

Година преди да започнат бомбардировките с Либия бе сключен и още един договор - за 1,3 милиарда евро, предвиждащ покупка на руски оръжия, включително стрелкови, които сетне се озоваха в ръцете на враждуващите племена.

Днес също не е никак сигурно, че оръжията - ако Либия получи такива, няма да попаднат например у бойците на Ислямска държава: естествено никой не може да гарантира това.

Либийски пратеници обаче все така дейно търсят подходи към арсеналите на различни страни, продаващи бойна техника и въоръжения. Видяхме такива и в Москва.

Темата Русия да поднови оръжейните доставки в Либия за пръв път бе повдигната пред руския външен министър Сергей Лавров от Мохамед Абделазиз, оглавявал либийското външно ведомство, и по всичко личи, че гостът още тогава е срещнал пълно разбиране. Руската столица внимателно проучи перспективите да поднови ВТС с официалното либийско правителство и тази година, когато Абделазиз посети Москва вече като специален представител на председателя на либийския парламент.

Колко са напреднали преговорите за оръжейни доставки, водени от либийски представители в други столици? Темата е деликатна, тъй че данните са ограничени. Затова пък добре се знае позицията на британския първи дипломат Филип Хамънд и на испанския му колега Хосе Мануел Гарсия-Маргальо.

Те заявиха по-рано, че няма как да се вдигне ембаргото върху оръжейните доставки за Либия, защото днес в страната "няма правителство, което да контролира цялата територия, нито единни въоръжени сили, които да бъдат подкрепени от международната общност".

Изявление, което може донякъде да се приеме за обща позиция на целия западен свят.

Важно е да отбележим, че и руската позиция не е различна - Москва също обвързва възможността да поднови ВТС с Либия с отмяна на ембаргото на Съвета за сигурност. При все това, след като Владимир Путин анулира забраната да се доставят на Техеран зенитно-ракетни комплекси С-300, самото споменаване, че Русия е заинтересована от оръжейни договори с Либия, буди крайно безпокойство на Запад.

Съвсем разбираемо, защото ВТС - т.нар. дипломация на пушките, е твърде ефикасен инструмент в голямата политика. Дори само петте дивизиона С-300, които може да бъдат доставени още тази година, ще гарантират на иранските стратегически обекти защита и от израелски ракети, и от американски - ако например се появят проблеми с договорките около ядрената програма на Иран.

Което променя коренно политическата ситуация в целия Близък изток. Освен това вдигането на забраната върху доставките на С-300 в Техеран отваря нова страница в руско-иранските отношения, забележимо охладнели след присъединяването на Русия към международните санкции срещу нашия каспийски съсед.

С други думи там, където възможностите на външното министерство са ограничени, ролята на дипломатическо ведомство успешно се играе от министерството на отбраната. Вчера например на 4-ата Московска международна конференция по сигурността министърът - армейски генерал Сергей Шойгу, обсъди с шефа на индонезийското военно ведомство Рямизард Рячуду изгледите за развитие на двустранното сътрудничество, включително във военната сфера.

Ще посочим, че ВТС има специална роля в руско-индонезийското партньорство още от 60-те, когато Индонезия купи от Съветския съюз крайцер от проекта 68-2. Оттогава Джакарта е твърде активен консуматор на руски оръжия и бойна техника.

Днес този вид сътрудничество набира темпове. Смята се, че в рамките на ВТС с Индонезия може да продължат доставките на хеликоптери Ми-17, Ми-35, бойни машини БМП-3 и противокорабни крилати ракети "Яхонт". Джакарта се разглежда и като потенциален купувач на мобилни ракетни комплекси "Клаб-М", крилати ракети "Брамос" и преносими комплекси "Игла". Проявява също интерес към десантни кораби на въздушна възглавница "Зубър" и малки подводници.

Друга перспективна насока в двустранното ВТС очертава офертата на руското дружество "Рособоронекспорт" да изгради комплексна система за противовъздушна отбрана на Индонезия.

Отношенията между Русия и Индонезия впрочем не се свеждат само до търговия с оръжия. Миналата година военни моряци от двете страни участваха в общо учение, а занапред, както смята Рямизард Рячуду, "съвместни учения трябва да се организират не само в рамките на ВМС, но и на ВВС и в рамките на сухопътните войски от страните ни".

Прочее, опитите да бъде затворен прозорецът на Русия към Югоизточна Азия едва ли ще успеят. Поне докато се търсят руски оръжия. А как ще потръгнат нещата с оръжейните доставки за Либия - времето ще покаже. При всяко положение, "дипломацията на пушките" работи засега без засечки.
 

/БТА/