Проповедникът с картечницата: Светът има нужда от истина!

В Уганда с патрули на правителствената армия. Снимка: www.machinegunpreacher.org

1 / 19

Филмът "Проповедникът с картечницата" е направен по действителен случай и разказва за живота на Сам Чилдърс, пропаднал наркоман, алкохолик и рокер. След срещата си с Бога в живота му настъпва драматична трансформация и той заминава за Южен Судан, където строи сиропиталища и се грижи всеки ден за хиляди деца. При първото си посещение в България пастор Чилдърс разказа в интервю пред Dnes.bg за всичко, което видяхме във филма и за това, което лентата не показа. Неговата история не само вдъхнови Холивуд, но мисията на Проповедника продължава и днес да се подкрепя от актьора Джералд Бътлър, който пресъздаде образа му. За работата си в Африка пастор Чилдърс получава награда на името на Майка Тереза за хуманитарната дейност - най-голямата награда и признание (по думите му), които би могъл да получи в този живот.

Пастор Чилдърс как стана вашата трансформация? Когато излезе филмът "Проповедникът с картечницата" той буквално взриви публичното пространство!

От филма сте разбрали, че съм най-противоречивия проповедник. Но личната ми история е доста по-различна от това, което филмът показа – в рамките на тези два часа се побират около 30 години от живота ми. Промяната, която се случи в моя живот, отне години. Според мен нещо трябва да се стане в живота ни, което да ни накара да се променим. При мен това беше драстично. Преди 30 години аз бях човек на насилието, наранил съм доста хора. Тогава бях неграмотен, не можех да чета и пиша, не можех да говоря гладко и заеквах. Започнах с наркотици на ранна възраст, на 15 години бях вече пристрастен към хероина. След това минах по-нагоре, започнах да продавам, после пренасях наркотици от една част на Америка към друга. Накрая станах наемник – охранявах тези, които пренасяха и продаваха дрога. Стигнах толкова далече в престъпния свят, че по-надолу нямаше накъде. Една вечер с приятели бях на бар – пиехме, дрогирахме се. Стана бой – имаше простреляни, наръгани. Аз бях намушкан няколко пъти и почти загубих живота си. Тази нощ разбрах, че ако продължа по този начин, един ден ще ме убият. За мен проблемът не е смъртта, а в това по каква причина ще умра. Ако ще умирам за нещо, да е поне за нещо, което си струва. Това пътуване – от решението до момента на промяната ми отне две години, тогава открих Бога. Това е нещо, което във филма го няма. Във филма има измислица, но има и много истина. Моментът с отказването ми от Господа е художествена измислица, никога не съм оставял Бога. Във филма имаше моменти, когато трябваше да изоставяме деца в Судан и те губеха живота си. Това е вярно. Истината е, че ние оставяхме деца, защото нямахме достатъчно пари да отидем и да ги вземем обратно.

Как дойде решението да заминете за Судан?

Никога не съм искал да ходя там. Втората вечер, след като се спасих и бях на църква, проповедникът ми пророкува, че ще отида в Африка. Бях много ядосан, до такава степен, че ми се искаше да пребия този човек. Това беше през юни 1992 г., а есента на 1998 г. вече бях в Судан на петседмично мисионерско пътуване. Идеята ми беше да разкажа на хиляди хора какво се е случило с мен. Но там попаднах на тялото на убито дете, бях разтърсен, застанах над него и казах: "Господи, ще направя каквото трябва, за да помогна на тези хора"... Така започна всичко.

Разкажете за проектите в Африка, колко деца са минали през сиропиталищата?

Работата в Африка започнахме от нула, без пари. Сега обаче имаме 6 сиропиталища, открили сме 5 училища, изкопали сме над 20 кладенци, раздаваме 6000 порции храна на ден. В момента работим в Судан, Уганда и Етиопия и хиляди са децата, минали през сиропиталищата ни. Над 1500 деца са били в домовете само по време на войната между Северен и Южен Судан. В Африка, когато дете навърши 15 години трябва да напусне дома за сираци, а като стане на 16 – принудително го изкарват. Над 70% от тези деца попадат в бизнеса с проституция. Затова основният ни фокус беше да им дадем занаят, защото една страна се променя само чрез образование. Не става само с усилен труд – нужни са доктори, учители, адвокати, хора, които са професионалисти. Когато подготвиш младите хора с необходимите умения, ти им даваш бъдеще. Дадеш ли бъдеще на едно дете, ти му спасяваш живота.

Затова в Судан започнахме да образоваме младежите от 15 до 26-годишна възраст. В момента имаме два големи проекта в Африка. Единият е в Северна Уганда, чували сте за децата-войници, там продължава да има хиляди такива, и те трябва да бъдат откъснати, възстановени. Затова сме изградили ферма с 1000 акра земя, където учим децата на фермерство - до обработват земя, да отглеждат добитък. Тази ферма е така направена, че след няколко години да излиза на печалба, а същевременно даваме на младите хора занаят. С част от парите от фермата изпращаме други млади хора да учат в университет, за да станат професионалисти в различни области. Другият ни проект е в Етиопия, започна преди 2 години и е един от най-големите. Построихме голяма сграда на шест етажа, всеки от тях е специализиран – има пекарна, ресторант, фризьорски салон, хотелска част, офис помещения, които се дават под наем. Там работят част от младежите, които са преминали през програмата в бизнес обучението ни. Идеята и тук е проектът да се издържа финансово. Целта е млади хора да се учат на занаят там. Време е не просто да даваме риба на хората, а да ги научим как сами да я ловят.

Какъв е моделът на финансиране на дейността в Африка?

Аз имам няколко бизнеса. През целия си живот съм бил добър в това, а откакто повярвах в Бога, станах още по-добър. До голяма степен самофинансирам това, което правя от всяка компания, която притежавам. Като започна от магазина, до ресторанта и охранителния бизнес, част от печалбата отива за мисията ми. Ако реша, мога до края на живота си да не работя дори и един ден. Имам магазин за мотори, всеки ден мога да карам различен мотор. В това отношение сигурно съм сбъднал мечтата на всеки мъж. Но това не е призивът на моя живот. Посветил съм се на Божия призив - да помагам на децата в Африка. Отделно имаме мисионерска работа, има хора, които подкрепят дейността ни и финансово. Аз съм и проповедник, за две години напред графикът ми е пълен.

Няма ли морален конфликт в това да проповядваш Библията, а с другата ръка да държиш картечница?

Ако сме истински християни и познаваме Словото, този въпрос не може да ни измъчва и дори не бихме си го задали. Отгледан съм в християнско семейство и добре познавам Библията. Две трети от нея е Старият Завет. В него се говори за Божиите мъже и жени в историята, а голяма част от тях са били войни. Но във времето църквата е изгубила своята идентичност. Да, Бог е любов и той не иска да бъдем хора на насилието. В Новия Завет Исус Христос казва, че истинското благочестие е да се грижиш за сираците и вдовиците. Ние не можехме да вършим работата си в Судан и същевременно да гледаме как деца са избивани пред очите ни – как им режат ръцете, как им режат краката, отрязват устните им, изнасилват майките им. По някакъв начин трябваше да вземем страна в този конфликт. Сред хората се промъква една представа за християните като добродушни слабаци, че човекът, които учи и говори Божието слово, трябва да е мекушав, да се съгласява с всичко. Аз не искам да следвам човек, който не може да се изправи и да се бори за мен и за моето право. Вярвам, че светът днес трябва да следва хора, които са готови да станат за нас и за правото ни. От нас се очаква да стоим за истината. Да, ние не сме хора на насилието, но нашата работа е да спасяваме деца, да избавяме живота им именно от това насилие, което иска да ги унищожи.

А имахте ли вътрешна драма като християнин, когато взехте оръжието, за да защитавате мисията си?

Не, категорично! Ако тогава знаех, това което знам сега, мисля, че щях да направя и повече. Сигурно на мнозина им се иска да дойдат като мисионери при нас и да хванат пистолета и картечницата. Но има нещо много по-важно - това е да се възстановяват и рехабилитират деца. Всеки може да вдигне пушката, но за другото трябва характер.

Това, което видяхме във филма, провокира религиозния пацифизъм. Означава ли, че хората имат грешна представа за Бога?

Ако Исус Христос ходеше по земята днес, мислите ли че щеше да има много хора, които да го следват? Не! Ние сме се опитали да променим всичко от Божието Слово. Християните са се опитали да адаптират Новия завет. Дотам сме стигнали, че има неща, които дори не е добре да ги назоваваме. Аз познавам греха, имам грях в живота си и няма да правя компромис. Днес обаче християните са готови да правят компромис с всичко. Знаете ли, че в църквите вече не е актуално да се говори за хомосексуализъм. В наши дни има проповедници, които претендират, че са служители на Бога и признават, че са хомосексуалисти. Мисля, че е странно – да гледаме на един мъж, който е готов да направи всичко, за да спаси едно дете и хората да казват за него: "Това не е много благочестиво!". В същото време за хора, които водят хомосексуален живот, да се казва: "Е, това е Божият начин, така ни е направил Бог". Не знам как е в България, но в Америка, ако говориш по тези въпроси от амвона, започваш да получаваш критични писма от властта, правителството и други организации.

Кои истории и събития в Судан най-много съкрушиха сърцето Ви?

Много са случаите. И двете книги, които съм издал до момента, са пълни с истории за много променени съдби, за много чудеса в живота на тези деца. Но когато четете още първата книга - "Войната на другия човек", ще разберете кой е истинският герой. В края на краищата в този живот има само един герой – това е Исус Христос. В момента работим върху това тези книги да бъдат издадени при второто ми идване в България. Освен игралния филм на Холивуд, сме направили и документален филм, в който също се разказват истории на судански деца, но той не е показван в България.

Как правителството в Судан приема дейността Ви?

С управляващите в Южен Судан нямаме проблеми. Повечето от хората в правителството ме познават много добре. При защита на сиропиталищата си винаги съм работил с армията на правителството. Преди години нямаше друг, който да ни подкрепя. Единствено те ни даваха въоръжени отряди, които да пазят домовете. Знаете, че ситуацията в Южен Судан е нестабилна, тази част от страната отново навлиза във военен конфликт и дори в момента там се водят боеве. В основата на всички конфликти е правителството на Северен Судан начело с президента Омар ал-Башир. Войните, които се водят, са племенни и са провокирани от Башир. Нестабилността в цяла Източната Африка се дължи на него. Събитията в Дарфур, откритата подкрепа за Ал Кайда от негова страна - всичко се случва заради него. За да има мир в Източна Африка и Ал Кайда да бъде отстранена, на президента Башир трябва да му се намери друга работа.

А продължават ли нападенията над сиропиталища?

Не. Това вече не се случва. В Северна Уганда те спряха преди малко повече от 6 години, в Южен Судан от 7-8 години не е имало нападения. Но момента има части от Южен Судан, в които има проблеми. В основата им е злодеят Джоузеф Кони и неговата Божия армия на съпротивата. Тази паравоенна групировка тероризира Южен Судан, Уганда, Конго и Централна Африка.

Какво казва Вашата история на света?

Посланието ми към хората е да станат и да направят нещо в живота си. Това започва първо в собствената им страна. Оттам започва мисионерството. Ако погледнете живота на Сам Чилдърс, той беше човекът, който най-малко можеше да направи нещо стойностно. Бог обаче се намеси. Затова си мисля, че историята на моя живот, ще мотивира хората. Всеки човек може да промени живота си и да направите нещо значимо. И най-важното - не другите контролират живота ни, ние заедно с Бога градим съдбата си.