Умира ли белият дроб на София?

Снимка: Dnes.bg

22 / 29

Витоша бавно се превръща в пустиня. Причината е бръмбарът корояд, който настъпва упорито и всяка година унищожава стотици декари гора.

Сиво-бял масив от голи смърчове и повалени безразборно навсякъде дървета. Това е пейзажът по високите части на планината Витоша. 

През 2001 г. вследствие на торнадото, в чийто епицентър се оказа биосферният резерват "Бистришко бранище", пламна епидемията от корояда.

В България минава южната граница на корояда типограф. Това е едно малко бръмбарче голямо около 4 мм и засяга само иглолистните видове.Той се настанява в паднала маса, масово се размножава и след това започва да засяга живите дървета наоколо. Короядът прави дупчици в кората и снася яйца.

Когато дървото е здраво, те се запълват със смола веднага и яйцата, които са снесени, се задушават и умират, но ако дървото е болно или е повалено, тази защитна реакция вече е преодолима и короядът се намножава масово.

Когато е масово намножен се разпространява и на здравите дървета. Например, ако има 10 убождания на 1 кв. см дървото да ги залее със смола, но на 11-то и 12-то убождане дървото вече няма капацитет и така паразитът се разпространява и на здравите дървета.

През 2001 г. короядните петна бяха с площ от 64 хектара, което е 10% от общата площ на "Бистришко бранище", а в момента засегната територия е над 380 хектара, съобщи проф. Христо Цаков, директор на Института за гората при БАН пред Dnes.bg.

Именно той настояваше още преди години да се изнесе от защитената местност засегнатата дървесина, за да се спре разпространението на корояда, който е бич за смерчовите гори. Предложението му така и не беше прието след съпротива на природозащитни организации.

Така в крайна сметка се стигна до решението да не се предприемат никакви действия, защото резерватът е биосферен и може да се наблюдават естествените процеси. Сега в резултат на това недобро решение според проф. Цаков, короядът поваля 120 - 150-годишни смерчове.

Според лесовъдите там има дори екземпляри на по 180 години, чиято съдба явно е да станат жертви на корояда.

Историята на "Бистришко бранище" е от 30-те години наминалия век и са полагани грижи от лесовъдите да останат уникалните видове смърчове за поколенията, но сега вече гората е компрометирана и въобще не е ясно дали още отговаря на изискванията за биосферен резерват, коментира проф. Цаков.

"Бистришко бранище" обаче все още се води такъв, макар и само на хартия на практика, защото промяната на статута е дълъг административен процес.

Според проф. Цаков там трябва да се води дейност, която да ограничи разпространението на корояда типограф, защото както е тръгнало след няколко години на Витоша няма да остане иглолистна гора.

Вероятно тя ще бъде сменена от широколистни видове, но това означава планината вече да не е същата.

Сега Витоша е едно от най-любимите места за разходка и едва ли има софиянец, който да не се е качил поне веднъж на Черни връх. А "Бистришко бранище", популярно място за преходи, става все по-недостъпно.

Пътеката вече е трудно проходима заради повалените дървета, изядени от корояда. Мостовете пък са изпочупени, но ръководството на природен "Витоша" явно не знае или просто нехае за проблема.