САЩ и Украйна – съюзници или не съвсем?

В този критичен момент за бъдещето на украинските, европейските и американските интереси в региона на американско-украинското стратегическо партньорство му липсва и стратегия, и партньорство, пише агенция Ройтерс.

Много ясно го показаха срещите ни с украински политически лидери, журналисти, представители на научната общност, активисти на гражданското общество и доброволци в зоната на конфликта, състояли се по време на неотдавнашното ни пътуване из тази изтормозена страна. Миналата седмица около Донецк пламнаха нови боеве и Украйна още по-силно и отчаяно настоява за американска помощ.

Вашингтон и Киев изчерпаха възможностите на политическата реторика, срещите на върха и символичните актове. Сега и двете страни трябва да определят кои са жизненоважните им национални интереси, чрез които може да се гради и поддържа взаимно партньорство в обозримо бъдеще. Ако не го направят, рискуват да запазят сегашните си отношения, които накрая ще разочароват и отчуждят и американците, и украинците.

Украйна вече извърши решителна трансформация след демонстрациите на Майдана през 2013 2014 г. Тя е поела по път, който я отдалечава от съветското и постсъветското й наследство. Но курсът й на присъединяване към западноевропейските структури все още нито е започнал, нито е необратим.

Бъдещето на Украйна ще се определя от политическите лидери с реформаторско мислене и от будното гражданско общество. Но и от дългогодишните, силните олигархични интереси и широко разпространената корупция. Реформите вървят бавно и от това са недоволни мнозина, включително управляващата коалиция. Всеки опит за реформа разкрива нуждата от поправяне на други компоненти на управлението, на политическата система и икономиката. Положителните ефекти се усещат бавно, а търпението на обществото се изчерпва.

Руското анексиране на Крим и окупацията на Донбас измениха както деликатното регионално равновесие на властта в Украйна, така и относителното равновесие между най-влиятелните украински олигарси. Част от Украйна вече е уморена и ядосана от мъчителната реалност на войната, а друга сякаш изобщо не я осъзнава.

Много от украинците, с които разговаряхме, неведнъж казваха, че не вярват особено на това, че сегашните политически лидери ще изпълнят обещанията, поети у дома и в чужбина. Дори много хора от правителството предупреждават, че американско-украинските отношения не бива да бъдат тълкувани само като подкрепа за една или няколко политически сили и техния дневен ред. Ако се подхожда така, Вашингтон може да бъде въвлечен в сложна игра, при която повечето карти са в ръцете на олигархически политически фактори и при която вратите ще останат широко отворени за същите тези украински действащи лица, които се стремят да получат влияние в американската вътрешна политика, а това е нездравословно, както и да го погледнеш.

Повече от четвърт век САЩ подкрепяха Украйна заради общите ценности и интереси. Но официален Вашингтон сега е тясно обвързан с успеха на новото правителство в Киев, което бе съставено след парламентарните избори през 2014 г. Високопоставени американски представители нарекоха украинските си колеги "смели" и "вдъхновяващи". Така че Вашингтон не разполага с особени лостове за влияние върху украинското ръководство, за да го накара да извърши конкретни политически реформи.

При така създалите се обстоятелства политици и партии, техни олигархични поддръжници и много нови граждански организации се стремят към подкрепата на САЩ и близки връзки с Вашингтон. Това започва да прилича на зараждащи се клиентелистки отношения в търсене на надежден покровител. Това надали са отношенията, които украинският и американският народ желаят. Но при липсата на стратегическо мислене и рамка за стратегическо партньорство, те вероятно може да се развият точно така.

Има какво да се направи, за да се избегне такъв сценарий. Първо, Вашингтон трябва да подкрепя водещите политически фигури в Киев, както и дневния им ред също толкова предпазливо и трезво като украинският народ. Вашингтон трябва да престане да мисли, че може да бъдат деен играч в украинската политика, за да постигне желаната промяна. Вместо това американската цел трябва да бъде да се работи върху най-важните задачи, които създават нестабилност и заплашват бъдещето на Украйна - катастрофалното състояние на икономиката и конфликта с Русия. И двете неща будят безпокойство и решаването им не е по силите на украинската държава, без значение кой я управлява.

Освен това Вашингтон трябва да работи с Киев за изграждане на рамка на двустранното стратегическо партньорство. То трябва да се основава на ясно определени взаимни интереси и ценности, както и на реалистични очаквания в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Вместо да се задоволява с няколко привилегировани партньори или емблематични проекти в Украйна, Вашингтон трябва да търси сфери на сътрудничество, които да отговарят на интересите и на двете страни. Трябва да забрави вече изтърканата формула за убеждаване на украинците да изберат прозападния път като средство за осуетяване на интеграционните проекти, начело на които стои Москва. Новият подход като цяло може да положи основите на устойчив взаимен ангажимент с Украйна като цяло, отиващ далеч отвъд края на боевете с Русия. Както в крайна сметка ще стане.

И накрая, Вашингтон трябва да покаже стратегическо търпение. Украйна вероятно ще напредва по-бавно и по-колебливо, отколкото американците биха искали. Стратегическото партньорство, основано на ясно определени ценности и интереси, ще помогне и на двете страни да преминат безпрепятствено през потенциалните недоразумения и сериозните предизвикателства, които ги очакват.

(БТА)