Митака: Седмица телохранител, една - прави чанти

Нали знаете, че има хора, на които нещо просто им е писано? Или пък хора, за които с ръка на сърцето можем да кажем, че имат дар от Бога? Е, Димитър Паисиев е точно такъв. Неговото призвание – да прави уникални дамски чанти. Не бързайте обаче да си представяте Митко като нежно и миловидно момче, ще останете твърде изненадани.

Митака, както го наричат приятелите му, ни посрещна пред шивашко ателие на една от онези малки улички в Лозенец.

Неговата физика със сигурност впечатлява и най-сериозните фенове на спорта. Спортът станал неразделна част от живота му още в 4-та група на детската градина. Сега всеки ден денят му започва с тренировка във фитнес зала.

Работи на две места – една седмица е телохранител, една седмица прави чанти.

Но за чантите...

Всичко започнало през 2006 г., когато решил, че трябва да прави гривни за себе си. Причината: мейнстриймът по магазините и калпавата изработка на предлаганото.

Така започнал да си купува кожени парчета, капси и да прави уникални кожени гривни само за себе си. След това почнал на приятели да прави, взел си и машина.

С чантите пък нещата се получили случайно. „Една девойка изяви желание, аз въобще не се бях замислял”, разказва той. Нито тя знаела какво иска, нито той знаел какво прави. Чантата се получила, но на Димитър му харесала идеята, че има какво да се прави и какво да се измисля при дамските чанти. Само с такива се занимава, защото дамите приемат чантата за аксесоар.

Няма статистика колко чанти са минали пред ръцете. Гривните обаче са над 3000, всяка една различна от друга. Просто не може да направи две еднакви. Но гривните вече не са му много на сърце, сега на фокус са чантите.

Оказва се обаче, че материалите за тях не се намират никак лесно. Обикновени кожи има, но по-различните се намират трудно. А това каква е кожата е от основно значение за духа на чантата. Един и същи модел би изглеждала коренно различно с два различни вида кожи. Идеята му е, като потръгнат нещата с чантите тук, да ходи до Турция за материали.

„Идеята на цялата работа е като видиш нещо да знаеш, че е твоето, а не просто да кажеш „ей, много е яко”. Аз знам, че е яко, защото съм го направил”, разказва той. Иска една жена да се чувства като кралица с неговата чанта. Като види аксесоара да си го познае, че е неин. Именно това го кара да продължава да се занимава с чанти, въпреки „китайците убиха всичко”.

Митака е категоричен, че има интерес към хенд мейд нещата, но немотията си казва думата. „Хората започнаха да изкарват на показ нещата, които могат да правят, за да припечелят. Народът ни никак не е тъп, не е художествен инвалид. Разбира се, като един човек работи за 300 лв., ще отиде и ще си купи нещо, което му върши работа, а не нещо, което има някаква стойност”, обяснява той.

Иначе това, което прави, избягва да го нарича хоби, занаят, професия или призвание. Не се определя и като дизайнер. Въпреки че се е случвало да сънува чанта и да стане в 2 ч. през нощта, за да дойде в ателието и да я направи. Иначе средно една чанта му отнема 2-3 дни работа.

Няма определен сегмент от хора, които купуват неговите чанти, защото всяка чанта е различна. „Всичко е много индивидуално”, казва той. Дразни се обаче на българина, който първо гледа марката на етикета. С работата си иска да го провокира. Затова не прави и реплики по поръчка. Първо, защото не може да пресъздаде същия модел, и второ – излиза по-скъпо.

Малка част от аксесоарите може да видите в галерията ни. Още от работата на Димитър Паисиев вижте във Facebook страницата му.