Размисли и страсти в Европа. Ври и кипи в Гърция

В уморителен среднощен маратон се превърнаха преговорите за спасяването на Гърция, в които участваха лидерите на Европа.

Френският президент Франсоа Оланд коментира, че след приключване на преговорите принципите на европейска солидарност са запазени. Мнозина обаче се питат: "'Наистина ли?"'. Все пак, без неговата подкрепа, както и тази на италианския му колега Матео Ренци, пътят до споразумението щеше да е още по-труден, пише в свой анализ БиБиСи.

Реакциите в Европа

Страните от бившия източен блок, като например Литва, където пенсиите са наполовина на гръцките, както и тези в Испания, Португалия и Ирландия, където също трябваше да бъдат наложени ограничения, не бяха добре предразположени към гръцкото споразумение. Въпреки това поддържаната им позиция е да оставят Гърция в еврозоната.

След като се изправи срещу евролидерите, Ципрас трява да се изправи и срещу опозицията в Гърция

Алексис Ципрас успя да се договори с останалите членове на еврозоната, но дали ще успее да се справи така добре и у дома? Дори коалиционният партньор на СИРИЗА – "Независими гърци" се колебаят дали да подкрепят реформите. Коментарът на техния лидер пред медиите е, че неговите колеги не могат да се съгласят с тези мерки и скоро ще решат дали изобщо да подкрепят реформите. Министърът на труда Панос Скурлетис пък заяви, че последиците от тези нови условия, наложени от ЕС, могат да доведат до предсрочни избори по-късно тази година.

В Бундестага също не са щастливи от решението

Оланд влезе на преговорите в неделя, заявявайки, че ще направи всичко по силите си да запази Гърция в еврозоната. За сметка на това от Германия си мълчаха и не даваха индикации, че ще развържат кесиите. Канцлерът Ангела Меркел се изправи срещу натиск от страна на германската общественост, която е един от най-големите кредитори на Гърция.

Реформите трябва да бъдат одобрени от гръцкия парламент до сряда. Не само в Атина ще заседават – гръцкият спасителен план трябва да бъде одобрен и от германския Бундестаг. Меркел ще има нуждата от подкрепа и на опозицията, което мнозина разчитат като подриване на авторитета ѝ. Под въпрос е обаче дали от опозицията ще подкрепят плана.

Изгубиха ли европейците доверието си в Гърция?

До вчерашното споразумение пътят беше дълъг, с много обрати в преговорите с правителството на СИРИЗА. Гръцкото ляво правителство наруши почти всички дипломатически етикети, а с оглед на провалите на правителствата от последните 5 години да се справят с кризата в страната, доверието беше меко казано разклатено.

Меркел пък е оптимист, че доверието може да се изгради наново. И все пак едва ли фактът, че тройката – ЕЦБ, МВФ и ЕК, които са силно ненавиждани в Гърция, сега вече ще имат далеч по-силно влияние в Атина, за да подсигурят изпълнението на приетите мерки. Планът за спасение на Гърция е строг, един от най-заплетените, дори сравнен с тези на най-бедните развиващи се страни.

Споразумението накратко – ключови точки

До сряда трябва да бъдат приети мерки за реформа в икономиката, която включва: рационализиране на пенсионната система; реформи в данъчното облагане, по-конкретно за данък добавена стойност; либерализиране на работния пазар, приватизиране на енергопреносната мрежа, удължаване на работното време на магазините.

Еврозоната принципно се съгласява да започне преговорите по заемен пакет между 82 и 86 млрд евро. Заемът ще дойде основно от Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ), Фонда за финансова стабилизация на страните от еврозоната. Към Март 2016 година Международният валутен фонд също трябва да подпомогне Гърция. Създава се и нов тръстов фонд с 50 млрд. евро активи. Този фонд е част от механизъм за плащане на целия дълг към ЕСМ, заключава БиБиСи.