Професия "Просяк": Просперитет с протегната ръка

Младо момиче, на видима възраст не повече от 28, обикаля от човек на човек на метростанция "Сердика". "Извинявайте, имате ли да ми дадете някакви парички?", пита тя с най-жалния глас на света. "За какво са ви?", изглупявам да попитам аз, а въпросът ми увисва във въздуха и сякаш удря шамар на момичето. Следва тъпа физиономия и тъй като логичен отговор не е подготвен, русата девойка бързичко ми обръща гръб и се насочва към следващия пътник.

Става ми смешно и продължавам да я наблюдавам. Репликата е все една и съща, гласът все така плачевен. Повечето хора отминават "клетото" момиче и продължават по пътя си. Забелязвам, че млад мъж бърка в джоба си и брои стотинките в ръката си. Обиграните ръце на "нуждаещата" се започват да се движат възбудено. Досущ като чичо Скрудж, потриващ забързано пръсти, казващи: "Дай, дай"...

Чакам метрото 4 минути. За тях блондинката успява да събере "парички" от четирима души. По балък на минутка. Добър бизнес план, отлично смазан, работещ в такт с приближаващото метро.

Младата просякиня е облечена прилично, с поддържана, боядисана коса и малка черна чантичка, която удобно се отваря на всяка минутка, за да прибере припечеленото. Пъргава е и не губи време. Отказващите отминава светкавично, от даващите прибира бързо. Не подбира много, просто пита всекиго. Влакът идва. От прозореца забелязвам следващото отваряне на черната чантичка. Поглеждам часовника си. Петата минута отминава...

На светофара на улица "Козяк", близо до мола, всеки ден от 8 сутринта стои жена. 50-годишна българка, с кофичка в ръка. Колите спират, а тя започва работа. Приближава се тихо (иначе не е досадна) и чака да отворите прозореца за някой лев. Не изглежда мърлява, напротив. По мои наблюдения получава помощ от всяка трета кола, има си и редовни помагачи. И тя има чантичка.

Отворете си Facebook-а. Може би ви е попаднало лицето на млад български студент, седнал на стълбите на метростанция "Опълченска", молещ за пари. Трябвали му за образование.

Млад и здрав мъж. Годен за работа, някак си. Но вместо това стои там, облечен в риза, панталон и вратовръзка, молещ за милостиня. Близо 3500 души са споделили поста със снимката на младежа в мрежата с молбата, ако минете случайно покрай него да му оставите лев, два.

Лев, два!?! Малка сума, скромна, колко му е да я отделите от работещия си джоб.

Не знам за вас, но на мен ми се струва, че тук има нещо тотално сбъркано! Не че не съм жаловит човек, напротив. Мъчно ми е за недъгави кучета, за изоставени деца, за възрастни хора, общо взето все клети души, неспособни да си помогнат сами и щат не щат се оставят на чуждата рядко срещана добрина.

За съжаление, нуждаещи се (без кавички) има наистина. Те свирят, пеят, продават балони и билети за лотарията. Дават ви нещо от себе си срещу трудно спечелените ви пари. Но виждам стотици нередни неща в това един млад човек да свие крака пред табела на стълбите на метростанцията, вместо да ги вдигне и да ги закара на интервю за работа.

И защо изобщо ние (имам предвид глупавите непросещи) си вдигаме д-тата в 6 сутринта, минаваме из целия град в ужасен трафик и отиваме на работа? Защо учим, защо полагаме изпити, защо работим? Професията просяк не изисква стаж, няма нужда от препоръки. За нея няма да ви накарат да се потите над дипломна работа, нито ще ви искат семестриална такса. Научавате едно изречение и улавяте тънкостта на съжалителния и мяучещ глас. И толкова.

След 2-3 години упорита работа ще се издигнете от младши експерт в специалист. Ще имате най-добрите обекти – претъпканото метро, около гарите и пазарите, най-оживените улици. Парите ще валят. А вие ще просперирате... с протегната ръка.

И колкото и да ми се иска да напиша, че в бранша "работят" само роми, простото наблюдение отчита, че и българи все по-успешно влизат в бизнеса с милостинята. Затова следващия път, когато доброто ви сърце трепне срещу протегнатата ръка на някого, просто го поразгледайте. Да не излезе, че има по-скъпа чантичка от вашата...