Смъртоносната цена на бездействието в Сирия

Наблюдавайки огромния поток от хора от Близкия изток към Европа, стигаме само до едно заключение: каквото и да направи Европа по границите си, кризата няма да свърши, докато не спре гражданската война в Сирия. Мирът е невъзможен, докато Башар Асад е на власт. Днес това важи със същата сила, както бе и през 2011 г., когато Асад започна да убива невъоръжени продемократични активисти, пише сп. "Икономист".

Така че Западът не бива да се поддава на опасно съблазнителната идея, прокарвана от Русия, че Асад трябва да бъде приет в името на борбата срещу джихадистите от "Ислямска държава". Това ще е грешка не само от морална гледна точка, но и от стратегическа. Повечето цивилни жертви са убити от силите на Асад и повечето бежанци бягат от неговите бомби. Въпреки това изтощената армия на Асад губи позиции, което е една от причините Русия да разположи през последните седмици в Сирия изтребители, бомбардировачи и бронирани машини.

Подкрепата за Асад или примиряването с оцеляването на режима му само ще тласне още повече сунити в обятията на джихадистите. Ако "Ислямска държава" е най-грозното лице на чувството за онеправданост на арабите сунити, то Асад е въплъщение на най-страшния им кошмар. Най-добрият вариант за преход може би ще е дипломатическа сделка, съгласно която Асад да предаде властта - сега или в някакъв момент в бъдещето - на нещо като федерално, широкоспектърно правителство. Намесата на Русия все още може да допринесе за такъв резултат. По-вероятно е обаче да окуражи Асад да се задържи на власт и да продължи да води война, която не може да бъде спечелена, но която ще нанесе още щети на страната и на региона.

Дори на този късен етап най-добрият начин да се гарантира дипломатическа сделка е оказването на по-голям натиск върху Асад чрез промяна в баланса на силите и защита на населението. Западът и неговите съюзници трябва следователно да създадат защитени зони, да наложат забранени за полети зони, за да спрат варелите с експлозиви на Асад и да насърчат умерените сунитски сили да разширят ничията земя между извършващия масови убийства алауитски режим и кръвожадните джихадисти.

Барак Обама ненапразно се тревожи каква ще е цената на свалянето от власт на Асад. Западът не съумя да отгледа прилични и стабилни правителства на мястото на арабските диктатори, които свали - било с нахлуването в Ирак през 2003 г. или с въздушните бомбардировки и народните бунтове в Либия през 2011 година.

Но и ненамесата в Сирия даде потресаващи резултати: около 250 000 души са загинали, половината население e разселено във вътрешността на страната или прогонено отвъд границите й, Европа е обзета от бежанска криза. "Ислямска държава" създаде "халифат" в Ирак и Сирия. Оцеляването й е равнозначно на победа, която привлича нови кадри и разпространява идеалите на групировката в Либия, Египет и на други места.

Обама иска да "отслаби и впоследствие да унищожи" "Ислямска държава", но военната му кампания е вяла и се пропуква фатално заради липсата на план за Сирия. Той каза, че ще обучи и въоръжи умерени сирийски сили в Сирия да се бият само с "Ислямска държава", не с Асад. Идеята бе обречена от самото й начало. Тя привлече незначителен брой наборници и първата група бойци, изпратени в Сирия, бяха избити. Сега Белият дом казва едва ли не, че идеята за въоръжаване на сирийски бойци била натрапена на Обама, а самият той никога не е вярвал в нея. Рядко се е случвало американски президент толкова унизително да абдикира от задълженията си в глобален план.

Предпазливостта на Обама направи много по-трудни за реализиране възможностите в Сирия. Но не и невъзможни.

Преобладаващата част от сирийските бунтовнически групи, за които Обама с насмешка казваше, че били съставени от "лекари, земеделци и фармацевти", бяха изместени от многобройни ислямистки групи. Дори при това положение пак е възможно да се работи с някои от не толкова отвратителните, с неджихадистките милиции. Групировките, подкрепени от Турция и някои арабски държави, завладяха територии.

Ако поеме ангажименти и предостави ресурси, Америка може да осигури на съюзниците си подкрепата на най-приемливите въоръжени сили; така ще бъдат привлечени бойци към всяка групировка, която демонстрира успехи на бойното поле. Ако Америка успее да спре варелните бомби, имиджът й сред сирийците незабавно ще се подобри. Зависимостта от външна подкрепа ще увеличи и вероятността Западът да влияе на поведението на бунтовниците и да избегне мрачната перспектива от сунитски зверства срещу победените алауити, християни и други малцинствени групи.

Сега, когато лекарите и фармацевтите бягат в Европа, ще е по-трудно да се възстанови Сирия. Но създаването на "убежища" на нейната територия ще даде на сирийците алтернатива на изгнаничеството и ще създаде възможност умерените сили да започнат да предоставят комунални услуги и да градят легитимно управление.

Евентуалната забранена за полети зона крие опасност от конфронтация с руски бойни самолети. Но Путин не иска директни сражения с бунтовниците или с Америка. Трябва да се следва моделът на Босна от 90-те години - да се окаже натиск на клиента на Русия, за да се постигне мирно уреждане - а не модела, довел до поражението на Съветския съюз в Афганистан през 80-те. Ако Русия иска да запази военноморската си база в Сирия, да защити православните християни и да не пусне "Ислямска държава" в Кавказ, тя трябва да се отрече от Асад.

Вероятно най-голямата пречка за Обама е самият той. Сега в неговото политическо наследство ще се впише не само осезаемото сближаване с Иран и Куба, но и затвърждаването на джихадисткия халифат и безбройните хора от лодките.

Той може би се тревожи какви рискове крие това Америка да предприеме действия и сирийската криза да стане нейна грижа. Но по-големият риск е да стои настрана и да се откаже от Близкия изток.

/БТА/