Радост, емоции, сълзи... Когато българите са единни

Снимка: БТА

1 / 15

"Сърце! Душа! За България!" 13 хил. души, обагрени в бяло, зелено и червено, реват като един, за да подкрепят нашите волейболисти. Феновете са на крака с българските трикольори над главите. Всеки носи някакво "оръжие" - свирка, кречетало, тъпан... за да сломи духа на германския противник.

Посрещаме волейболистите ни и се надяваме, че ще бъдем прави през целия мач, за да посрещнем и победата. Започва българският химн и публиката изревава с цяло гърло: "Горда Стара планина..."

"Дали ще ги бием?", "Този път едва ли ще се дадат така лесно швабите. Може и да ни пречупят", прогнозират най-големите песимисти. Но съдийската свирка прозвучава, мачът започва, а България отбелязва мощно първата си точка. Точка, която символично предвещава и крайния резултат на мача.

"Лъвовете" забиват удар, след удар в гермаското поле, а противниците не могат все още да повярват, че ще бъдат разгромени за втори път. Публиката скача и пее за всяка българска спечелена точка и освирква противниците с такъв плам, с какъвто и подкрепя своите.

Стаеният гняв към германците витае във въздуха. Това не е просто противник, а отбор, който много пъти ни е побежадавал, къде заслужено, къде с хитрост. Всеки в залата е наясно с германския Цирк дю Солей, който германците изиграха с Холандия, за да избегнат фаворита Полша и трeньорът Витал Хейнен направи всичко възможно да се срещне отново с нашите момчета. Всички тези скорошни събития карат феновете да реват срещу противника по-силно, отколкото във всеки един мач.

Първият гейм е спечелен, повеждаме и във втория... Все едно сме пуснали първата част на повторение - "лъвовете" са повече от уверени, играят мощно, тактично, интелигентно. Германците вече губят почва под краката си – нахлуват спомени от разгрома им в петък. Звездата Грозер бърка, бърка, и пак бърка, а нестабилният му нрав си проличава. Истерия се чете и в погледа на треньора, който започва невротично да се кара на момчетата си да играят по-добре.

Опиянени от взимането и на втория гейм, третият започва колебливо за нас. Германците виждат в това шанс да се върнат в мача, да спечелят макар и с мъка битката. На няколко пъти ни повеждат, но "лъвовете" успяват да се окопитят, въпреки че са видимо разсеяни.

Третият гейм върви към края си, а резултатът му е неясен. Феновете крещят колкото могат, мятат победоносно ръце във въздуха. Сърцата бият в гърдите, победата е близо...

И чудото става! След две поредни отбелязани точки мачът завършва с 3:0 за България и втори разгром над Германия.

Трибуните реват, всеки се прегръща с човека до него и започват да скачат... така, както са заедно. В този миг не е толкова радостен резултатът от мача, колкото огромната споделена емоция с непознат, който сега обаче е най-добър приятел.

Момчетата долу на терена се прегръщат, скачат един върху друг. Подреждат се за поздрав и тогава гръмва химна за втори път. Вече няма значение кой го изпълнява, защото цялата зала реве като един.

Вдигаме знамената над главите. Тази вечер всички българи са единни и те обзема едно непознато чувство на сплотеност и заедност, което почти никога не си усещал. И тогава тръгват и сълзите... Защото това не е просто победа, а победа, за която е дал нещо всеки един от нас.