Руснаците в Естония: Крим е наш, но в ЕС се живее по-добре!

На 20 август Естония чества 25-ата годишнина от възстановяването на своята независимост. Знае се, че относителният дял на рускоезичното население там е сред най-високите в постсъветските държави. Присъединяването на Крим към Русия изглежда е засилило недоверието между естонската общност и най-голямото малцинство, забавяйки донякъде интеграцията му. Но както установи "Независимая газета" (НГ), повечето руснаци в Естония разбират всички предимства на живота в една страна от Евросъюза, пише Алексей Горбачов, "Независимая газета".

"Може би Нарва е следващата?" - с такива заглавия излизаха западните вестници през пролетта на 2014 г., веднага след присъединяването на Крим към Русия. Да припомним, че естонският град Нарва с 96 на сто рускоезични жители е сред най-големите анклави в чужбина, населени с наши сънародници, пише авторът.

След влизането на Естония в НАТО въпросите от този род естествено са чисто риторични. Етническата тема обаче не изчезва от битовите разговори. Историята с Крим отново раздели естонско- и рускоезичните хора в страната, доведе до взаимно недоразбиране, посочи пред НГ високопоставен източник, близък до ръководството на балтийската държава.

Ще напомним, че след разпадането на Съветския съюз и връщането на естонската независимост отношенията между коренната нация и етническите руснаци сериозно се изостриха. На последните бе препоръчано да научат естонски и да минат процедура за натурализация. На онези, които не можаха или не пожелаха да го направят, бе разрешено да останат в Естония; те обаче получиха паспорти на "неграждани", а това на първо място им отне активното избирателно право при общи избори в страната.

Двайсет и пет години по-късно се смята, че натурализацията и интеграцията са протекли успешно, при все че процесите не са приключили докрай. От 1992 г. насам обаче броят на негражданите - тогава 32 на сто, е намалял повече от петорно.

Последното преброяване показа, че 69 процента от населението се смятат за естонци, а 25 на сто - за руснаци (общо 365 хил. души от различни етноси). От общо 1 350 000 жители естонско гражданство имат 84,2 процента, 9,7 на сто са граждани на други държави, а 6,1 процента са лица "с неопределено гражданство" - близо 80 хил. души. Руско гражданство имат 90 000 местни лица в Естония.

Тенденция към спад бележи през последните години придобиването на естонско гражданство - през 2015 г. примерно са го получили 884 души, докато през периода от 2009 до 2014 г. този показател варира от 1300 до 1700 годишно. Дали тук се е отразила точно историята с Крим - не се знае със сигурност, но тя явно не е съдействала за подобряване на отношенията между етническите руснаци и естонците, обясни близкият до държавното ръководство източник на НГ. "Което е твърде тъжно, защото през последните години отношенията наистина бяха започнали да се нормализират. Събитията в Украйна през 2014 г. обаче пак разделиха хората, защото голяма част от руската общност подкрепи кримския референдум (за отделяне на полуострова от Украйна и присъединяване към Русия), а пък естонците видяха в него нов знак, че има защо да се боят от Русия."

Нагласите сред нашите сънародници, пише авторът, впрочем излязоха горе-долу такива: Крим може и да е наш, в смисъл - руски, но естонската стабилност и уреден бит са по-важни от руския свят *. Запитан например дали има случаи на езикова дискриминация при наемане на работа, събеседник на НГ от правителството обясни, че през последните години владеенето на руски, напротив, е предимство, особено в сферата на услугите. "Но пак е задължително да знаеш естонски - националния език", уточни той.

Както се убеди кореспондентът на НГ, естонците като цяло с охота разговарят на руски, но примерно фирми и табели на този език няма никъде в страната, трудно се намират дори и в Нарва. Всяко поколение също си има специфика - докато руснаците в зряла възраст и най-вече по-възрастните гледат да общуват помежду си, младите по принцип отлично знаят естонски. Далеч не всички те обаче се канят да живеят в Естония и занапред - мнозина веднага признават, че като граждани на ЕС смятат да заминат на работа в Западна Европа.

Зам.-кметът на Нарва Вячеслав Коновалов каза пред НГ, че основният проблем в общуването между руснаци и естонци е липсата на диалог между двете общности: "По принцип те слушат различни медии. И нямат винаги общ поглед към историческите теми. Ако говорим за интеграция в страната, никой не се заема надълбоко с този проблем, смятайки, че нещата опират само до езика".

Естонски паспорти имат впрочем 47 на сто от жителите на Нарва. "Не е толкова зле и делът им все повече расте, каза Коновалов. Сега обаче и притежателите на "сиви" паспорти (т. нар. неграждани) също могат да пътуват без визи и до Русия, и в ЕС. Някои използват това. Други пък казват: след като сме родени на тази земя, откъде накъде сме длъжни да полагаме изпити. Тоест има най-различни причини хората да не получават гражданство, за някои това е въпрос на идеология, но "сивите" паспорти все пак стават по-малко."

Зам.-кметът на Нарва убедено заяви пред НГ: страховете, че след присъединяването на Крим може да дойде ред и на Нарва, са съвсем неоснователни: "Хората в Крим действаха, както действаха, водени на първо място от икономически причини. У нас обаче ситуацията, що се отнася до заплати и пенсии, е различна, дори старото поколение държи да остане в Естония".

Същото каза пред кореспондента ни и журналистката от Нарва Галина Шустрова. От една страна, тя потвърди, че голяма част от етническите руснаци в Естония са подкрепили присъединяването на Крим. С други думи в Естония няма консенсус по този проблем. Хората обаче са доволни от положението в страната като цяло, не става дума за никаква дискриминация, подчерта Шустрова. Според нея за това спомагат и развитите демократични институции в Естония, където има голям брой независими рускоезични медии: "Политиците без проблеми дават интервюта на руски, медиите са свободни, ние можем да критикуваме това, което се случва, понякога отразяваме ситуации, съдържащи проблеми за руснаците, но всъщност те не са много. Така че като цяло смятаме, че живеем със сигурност не по-зле, отколкото бихме живели в Русия".

* Понятието "руски свят" обобщава традиционната, дооформена през 19-и век културно-историческа концепция за наднационално цивилизационно пространство или международна общност, обединена от връзки с Русия, с руския език и културата на тази страна. Същевременно, след като бе употребен в реч на Владимир Путин от 2006 г., терминът придоби характер на политически лозунг, отразяващ неоимперските нагласи на част от елита в Руската федерация. 

/БТА/