"Лешоядът" Ислам Каримов – пет факта за него

За пръв път от дълги години лидерът на Узбекистан Ислам Каримов ще пропусне националния празник - Деня на независимостта. На 1 септември страната ще чества 25-ата годишнина от провъзгласяването на независимост и по традиция се очакваше слово от президента; в събота обаче 78-годишният лидер бе настанен в болница с мозъчен кръвоизлив.

Семейството му съобщи, че Каримов е в реанимация, подложен на пълен медицински преглед.

За пръв път, откакто е начело на страната, здравословното състояние на лидера бе официално оповестено в Узбекистан - с правителствено изявление, пише Би Би Си, руска редакция.

Ислам Каримов е на власт вече над четвърт век. Как е стигнал до президентския пост? Как живеят в страната му обикновените узбекистанци? С кого дружи и с кого враждува?

Каримов е сред малцината лидери, управляващи от съветско време

През 1989 г. партийният вожд на Узбекистан Рафик Нишанов е преместен в Москва; Каримов става негов приемник и оглавява съветската република.

Пръв сред републиканските лидери Каримов посяга към президентската титла. Избран е за президент на Узбекистан от Върховния съвет на Узбекската ССР, заседавал на 24 март 1990 г.

Въпреки че конституцията на Узбекистан не разрешава един и същи човек да заема лидерския пост повече от два мандата, Каримов остава несменяем на кормилото през всички тези години.

Възможност за това му дават няколко референдума, удължаващи президентския мандат. След всеки референдум властите заявяват, че броенето започва наново и всеки път Каримов печели вота.

По негово нареждане убиват десетки протестиращи в Андижан

В правозащитните среди Ислам Каримов е смятан за един от най-жестоките диктатори в днешния свят.

"Репортери без граници" го наричат дори "лешояд", събрат на зимбабвийския президент Робърт Мугабе и лидера на Северна Корея Ким Чен Ун.

Най-кръвопролитна трагедия през управлението на Каримов е разпръсването на демонстрация в град Андижан на 13 май 2005 г. Хиляди излизат на централния площад с искания за вдигане на жизнения стандарт и граждански свободи. Правителствени войски обкръжават невъоръжената тълпа и войниците откриват огън. По неофициални данни загиват 187 души.

Каримов твърди тогава, че в Андижан е имало опит за ислямистки бунт, но никой не е давал заповед за стрелба.

В чуждестранния печат до ден-днешен се публикуват информации за системни нарушения на човешките права в Узбекистан, сурово потискане на опозиционните нагласи и изтезания на политическите затворници.

Без приемник. Каримов няма син и е в трудни отношения с дъщерите си

Ислам Каримов няма синове.

Най-известна от семейство Каримови остава по-голямата му дъщеря Гулнара. Навремето тя е сред най-влиятелните фигури в Централна Азия. Върти бизнес, пее, създава собствени модни колекции, представя ги през "седмиците на модата" в Ню Йорк, поддържа приятелство с руски и узбекистански олигарси и влияе върху политиката на баща си.

През 2013 г. обаче идва краят на влиянието й, както и на нейната империя. На Запад я обвиняват в пране на пари. А в самия Узбекистан поставят Гулнара под домашен арест.

За останалите членове на президентското семейство не се знае много. По-малката му дъщеря Лола оглавява благотворителната фондация "Ти не си сам", която подпомага деца, страдащи от порок на сърцето. Практически пълна тайна цари около жена му Татяна.

Стожери на узбекистанската икономика са памукът и гурбетчиите, които пращат пари у дома

По времето на Каримов спират работа голям брой мощни съветски предприятия. Последните години са белязани с режими на газ и ток, а националната парична единица сум остава нестабилна.

Узбекистан обаче е богат с природни ресурси, изнася петрол и газ, влиза и в петорката най-големи памукопроизводители. Страната е на четвърта позиция в света по доказани запаси от злато, а по добив на скъпоценния метал - на девета.

Експертите дават твърде неблагоприятни оценки за бизнес климата в страната. В годишния рейтинг за възприемане на корупцията на международната организация "Трансперънси интернешънъл" Узбекистан редовно е някъде около 150-ото място.

Заради икономическите трудности най-малко 10 процента от трудоспособното население работят в чужбина. Петдесет и осем на сто от гурбетчиите заминават за Русия, останалите се трудят в Казахстан, Обединените арабски емирства, Турция, Южна Корея и в европейски държави.

Узбекистан винаги е лавирал между Русия и Запада, бил е в трудни отношения със съседните страни

Най-важен политически и икономически партньор за Узбекистан си остава Русия.

През декември 2014 г. двете страни подписват споразумение за уреждане на взаимните финансови задължения, с което Москва опрощава на Ташкент близо 95 процента от натрупания дълг (над 860 милиона долара).

Русия е основният търговски партньор на Узбекистан с 27,5 на сто от външнотърговския стокообмен на страната.

Най-трудни са отношенията на узбекистанските власти с Таджикистан. През последните години дори ги оприличават на един вид студена война.

Узбекистан се обявява на практика срещу всички водноенергийни инициативи на Душанбе и против изграждането на големи ВЕЦ-ове в Таджикистан и Киргизстан.
Ташкент споделя опасения, че новите централи ще предизвикат сериозни екологични проблеми в региона и недостиг на вода за потребление и напояване в Узбекистан, Казахстан и Туркменистан.

Много отсечки от границата между Узбекистан и Таджикистан са минирани, което сериозно затруднява местното население.
 

/БТА/