Бюрокрация на целомъдрието: Там, където е незаконно да си жена

Докато в Европа все повече се забраняват бурки и други дрехи, които покриват тялото отгоре до долу, в Ирак някои жени се радват на малката свобода – да могат да покажат очите си. Те са избягали от Мосул, който все още не е напълно прочистен от джихадистко влияние, но в последните две години животът им е бил доста по-различен.

"Дрескодът", наложен на жените на Мосул е започнал скоро след като "Ислямска държава" превзема гради преди повече от две години. Сега повечето от жените са в бежанския лагер Хазер в Ирак и разказват за преживяванията си.

Халима Али Бедер с отвращение е добавяла всяка една нова част към гардероба си. Почнала е с никаба, който покрива лицето й. После с абаята, която скрива тялото. И въпреки това не е било достатъчно, за да отговори на изискванията на джихадистите.

Забраните са били постепенни. Бавно, стъпка по стъпка, всяка една част от женското тяло е изтрита. Започнало се е с лицето, после останалата част от тялото, включително ръцете, които е трябвало да бъдат покрити с ръкавици, както и краката им, които трябва да бъдат скрити с чорапи. Всичко приключва, когато от високоговорители проехтява съобщение: Всички жени трябва да носят черен плат пред очите си.

Халима е нарушила всичките правила само с едно излизане от къщата си. Покрита от глава до пети, с чорапи и ръкавици, отскачала на гости на съседката си. Но забравила да покрие очите си. И веднага била прихваната от моралната полиция, които крещели към нея.

"Питаха "Къде е мъжът ти? Съгласен ли е, че всеки може да ти види лицето?" А аз им казвах - но аз не показвам лицето си! Само очите!", спомня си Халима пред "Ню Йорк Таймс". 

В такива условия живееха близо 2 млн. души от 2014 г. насам. И преди ИД градът е бил консервативен, жените са носели дълги ръкави и са покривали главите си, но след като на 10 юни 2014 г. ИД завладяват града, започват да ходят от врата на врата, за да разпространят "Декларация за града", в която обясняват как ще управляват.

"За целомъдрените жени е важно да се обличат в широки, свободни дрехи, да стоят в домовете си, и да ги напускат само в случай на нужда", е вписано в декларацията. Навсякъде в териториите на ИД е бил разпространен плакат, на който е показана жена, от която си личи само един черен силует. Новите правила за "скромност" са описани в седем точки. Най-важното: дрехите трябва да са плътни и да не привличат внимание.

За поне един месец новите правила не са били стриктно налагани. В края на юли, преди две лета, в магазините в Ирак са заредени никаби. Първите декрети са издадени. Жените вече трябва да носят никаба и ръкавици. По същото време плъзва и моралната полицията.

Когато заловят жена, която не е спазила дрескода, полицаите искали личната карта на мъжа й. После съпругът на провинилата се жена се явява пред съда. Според нарушението той или плаща глоба, а ако е по-тежко нарушение - или съпругът или жената се наказват с бой с камшици.

С времето контрола се затегнал. 27-годишната Зина Мохамед си спомня, че е вдигнала платненото прозорче само толкова, колкото да види цвета на рокля, която мислела да купи. Не можела да бъде сигурна какъв точно е цвета й през плата. На мига чула мъжки крясък. Когато погледнала видяла полицай, който веднага я извел от магазина.

Но зоркото око на полицията бдяло и в домовете на хората. Забраните били само за облеклото извън дома, но 39-годишната Вафа научила по труден начин, че това не е винаги така. Излязла от къщата си в двора, за да опече хляб в пещта.

Домът на семейството бил ограден с висока ограда, но един от полицаите надникнал и видял жената без задължителните покривала. Полицаите влезли в къщата и поискали личната карта на мъжа й.

"Казах им, че ако почнат да се месят и в домовете ни, то тогава трябва да почнат да ни носят газ, и покупки и всичко, от което се нуждаем, така че да не се налага да излизаме", разказва Вафа. "Карате ни да живеем в Каменната ера!"

Нея я пуснали с предупреждение, но следващия път била наказана. Вафа била на пикник с децата си. Повдигнала химара, частта на забрадката, която покрива лицето, за да успее да хапне. В същия миг видяла черна кола със зеленото лого на моралната полиция. Този пък конфискували личната карта на мъжа й и му дали призовка. "Причина за задържане - 4715. Съпруга без химар", пишело на предупреждението.

После закарали Вафа до полицейската станция, където съдия с дълга брада отсякъл: 21 камшика. "Исках да протестирам. Да обясня. Как мога да ям, ако не вдигна химара? Но те не слушаха", разказва Вафа.

Въвели я в стая, където чакала сирийка. Тя наредила на Вафа да застане на колене. В ръцете й имало кабел с метални шипове в края.

"Неописуема е болката, която изпитах", казва Вафа. "Крещях, плачех, умолявах я, цитирах молитви". Нищо. Гърбът й е бил като накълцан. Прекарала две нощи в болница, а после със седмици спяла само по корем.

Не след дълго станало ясно, че правилата целят просто да задържат жените у дома. "Това е всичко, което искат. Същността на ислямското им правосъдие е тази - да претопи жените. Да ги направи невидими", разказва Раша Акиди, която е от Мосул. Тя все още поддържа връзка с една жена от града, но тя от две години не е напускала дома си.

Някои се опитвали да се бунтуват. Зина Мохамед била една от тях. Тя редовно отговаряла на моралната полиция, нещо, за което сестра й и майка й се тревожели. Малко преди техният квартал да бъде освободен Зина и Мона били в магазин за дамско бельо. Сред клиентите били и две съпруги на бойци от "Ислямска държава".

"И те купуваха най-еротичното и скандално бельо в магазина!", обяснява Зина. Когато сестрите напуснали магазина подминали съпрузите на двете жени, но Зина забравила да спусне отново плата, който скрива очите й. Единият почнал да я порицава.

"Жена ти е горе и си купува еротични гащи", казала му Зина. "А ти се тревожиш, че аз си показвам очите?!"