Руски хакери за ЕС избори се стягат: Атакуват, дезинформират

С наближаването на ключови избори в няколко европейски страни в много западни столици удари часът за обща мобилизация срещу кибератаките и операциите за дезинформация с политическа цел, приписвани основно на Москва.

Изправени пред явление, възникнало според експертите преди десетина години, но което от 2015 г. насам се засилва, системите за отбрана трябва да бъдат мобилизирани на висотата на заплахата, а на онези, които се изкушат да използват кибероръжие, трябва да се покаже, че ответни мерки има и те ще бъдат приложени, уверяват най-висши представители.

В сряда френският президент Франсоа Оланд поиска да му бъдат представени "конкретните мерки за бдителност и защита, включително в киберсферата", които се взимат за президентската кампания във Франция. Тя е в разгара си и ще отбележи кулминация с избирането на новия президент на 7 май.

"Франция няма да допусне каквато и да било намеса в изборния си процес, нито от страна на Русия, нито от която и да било друга държава", предупреди в сряда външният министър Жан-Марк Еро. "На онези, които може да се изкушат да нарушат принципа за ненамеса, трябва ясно да им покажем, че има граници, включително чрез наказателни мерки при необходимост.

Инвестициите в системи за киберзащита се увеличават, имайки предвид, че европейски страни като Германия, Франция, Холандия и Норвегия се подготвят за избори и американските обвиненията срещу Русия за кибернамеса по време на президентските избори в САЩ.

Във вторник британската кралица Елизабет Втора откри тържествено в Лондон нов Национален център за киберсигурност, изграден в рамките на проект, дотиран с над 2 милиарда евро от бюджета.

"Няма спор, че от две години сме свидетели на умножаване на кибератаките срещу Запада от страна на Русия", заяви по този повод шефът на новия център Киаран Мартин. Британският министър на отбраната Майкъл Фалън обвини в началото на февруари Москва, че превръща дезинформацията "в оръжие".

Съчетаването на опити за компютърно пиратство и операции за дезинформация се определя от Москва като "хибридни конфликти", заяви в края на 2016 г. германският канцлер Ангела Меркел след най-сериозната кибератака, регистрирана в Германия - срещу телекомуникационния гигант "Дойче телеком". "Това вече се превръща в ежедневие и ние трябва да се научим да реагираме", добави тя.

Хартиени бюлетини

Според Жулиен Носети, асоцииран изследовател към френския Институт за международни отношения (Ifri), "случилото се миналото лято в САЩ разкри пред всички сериозността на заплахата. До лятото на 2016 г. нямаше толкова голям интерес и в частната, и в обществената сфера".

"Това е свързано и със стратегическия контекст: когато Тръмп заплашва да намали финансирането за НАТО, това тревожи всички, тъй като НАТО от няколко години разработва абсолютно забележителни киберспособности, както отбранителни, така и настъпателни", допълни той.

През есента на 2015 г. Европейският съюз създаде група, наречена Ийст СтратКом Таск Форс, която има задачата да следи руските операции за дезинформация. От създаването си звеното (от десетина рускоезични експерти) е регистрирало 2500 "измислени истории, противоречащи на обществено огласените факти" на 18 езика, каза за АФП запознат източник в Брюксел. Публикуваният на два месеца от звеното бюлетин "Преглед на дезинформацията", цитира например информация на руската държавна осведомителна агенция РИА Новости, в която се твърди, че 700 000 германци са напуснали Германия заради водената от Ангела Меркел политика.

За 2017 г. НАТО и ЕС са планирали да създадат във Финландия Европейски специализиран център за борба с хибридните заплахи, който ще даде възможност на европейска мрежа експерти да се информират взаимно и да информират страните членки (както на НАТО, така и на ЕС) за нови атаки или заплахи, били те руска дезинформация или сложни пропагандни тактики на джихадистката групировка "Ислямска държава".

В Холандия, където на 15 март ще има парламентарни избори, сайтовете на няколко министерства и службите на министър-председателя станаха мишена на хакери, най-вероятно руски. Това принуди властите да се върнат към ръчното броене на изборните бюлетини, макар в страната от десет години да се прилага електронно гласуване.

(БТА)