"Великият комбинатор" Ердоган хвърли в смут Европа

Поредната фаза в противопоставянето между президента на Турция Реджеп Ердоган и Европа може да излезе солено на всички участници в конфликта - с изключение на един.

Както всъщност се е случвало преди: турският лидер използва пуча в страната си, за да прокара конституционна реформа и да смаже своите опоненти, по-рано пък си вдигна рейтинга чрез разни дипломатически комбинации и т. н. Някои експерти са сигурни, че Ердоган ще съумее пак да извлече от ситуацията политически дивиденти.

Както знаем, по време на последния дипломатически скандал Ердоган заяви, че Холандия жертва отношенията с Турция заради предизборни борби, но ще си плати за това, и призова международните организации да наложат санкции на европейската страна. Освен това Турция изпрати на Холандия дипломатическа нота, в която се твърди, че холандците са нарушили Виенската конвенция за дипломатическите и консулските отношения.

Тук впрочем политкоректната част от полемиката приключва - започват обичайните за Ердоган словесни конструкции като "бананова република" и "отживелици от нацизма и фашизма". Няма спор, че дефинирайки така уважавани западни демокрации, турският президент чудесно си дава сметка за евентуалните последици - сиреч "тролва" ЕС напълно целенасочено, пише Арсений Палкин, "Утро".

Съответно Европа ври и кипи. Френските кандидат-президенти, сплотени пред общата опасност, проявяват рядко единодушие. Предводителката на Националния фронт Марин льо Пен заяви, че в страната не бива да се правят митинги във връзка с турски политически проблеми. Тя зададе в Тwitter риторичен въпрос защо Франция трябва да приема на своя земя предложения, "отхвърлени от другите демокрации", и констатира, че няма да има "никаква турска изборна кампания във Франция".

Франсоа Фийон обвини президента Оланд (разрешил такава проява), че накърнява европейската солидарност. А Еманюел Макрон призова Франция да не трепва "пред тези атаки" и да подкрепи "партньорите си в ЕС" в скандала с Турция, чието правителство "направи неприемливи изявления, като заплаши сериозно европейските ценности и нашите най-близки партньори".

Вътрешният министър на Белгия Ян Ямбон заяви, че "никой у нас не желае внос на турска политика", и прикани "всички, разполагащи с власт, да предотвратяват нарушения на обществения ред и сигурност в рамките на правовата държава".

Германия и Австрия освен това забраниха да се организират агитационни турски митинги в земите им, а Берлин заплашва да остави Анкара без пари.

Но според Тогрул Исмаил, професор от университета ТОВВ в Анкара, днешната криза ще засили още повече вътрешнополитическите позиции на Ердоган. На 16 април предстои референдум за пакет от конституционни промени, бележещи преход от парламентарно към президентско управление - мнозина се страхуват, че те ще превърнат Турция в султанат начело с един "доживотен" Ердоган.

Идеята има доста противници и в чужбина, и в самата страна (тъкмо борбата за гласове, включително сред турските диаспори в чужбина, подбуди Ердоган да прати в Европа агитатори, което повлече и следващите събития), но в новия контекст те може да се разколебаят.

Старанията на европейците да представят като враг Турция и целия мюсюлмански свят ще радикализират още повече европейската политика, смята Исмаил. В страните от ЕС обаче живеят доста гастарбайтери, включително от Турция, и те може да не харесат това отношение; тук има риск от разцепление и конфронтация в европейското общество.

"Европа е винаги субективна към Турция. Ако европейските политици си мислят, че ще отслабят с подобни действия позициите на Ердоган и на партията му, ще стане точно обратното - турският лидер, партията му и електоратът ще се сплотят още повече, дори опозицията подкрепи управляващите в тази конфликт", обясни Исмаил.

Поведението на европейските лидери мобилизира турското население и вдига шансовете за желания от президента изход на референдума, съгласяват се други експерти. "Ердоган иска сензационни, пробивни моменти, в които да е бранител на Турция и турците, а външни врагове да спъват сплотяването на великото турско общество под властта на великия Кормчия", смята Владимир Аватков, доцент от Дипломатическата академия, директор на Центъра за ориенталски изследвания.

За Ердоган е добре дошло най-вече това, че "врагове" стават членки на ЕС, които дискредитират по този начин европейските ценности и стопяват у турците стремежа към членство в общността. Доколкото там със сигурност не биха приели страна "султанат" (както изтъкват противниците на референдума), най-добрият възможен ход за властите е да "обезценят" подобни стремежи.

Водещият научен сътрудник от Института по ориенталистика към Руската академия на науките Владимир Сотников също смята, че Ердоган и този път ще съумее да обърне ситуацията в своя полза и да мобилизира част от колебаещия се електорат в подкрепа на предстоящите промени в страната.

"Според мен Ердоган отново ще успее да използва ситуацията в свой интерес - във всеки случай по-рано се справяше. Той майсторски крои подобни комбинации, като опитен политик наистина използва всяка ситуация. Днешната му носи ново предимство, тъй като ще сплоти турския електорат, нов аргумент, за да осъди Европа, която не споделя турските интереси", обясни експертът за "Утро".

Колкото до перспективите в противопоставянето между Европа и Турция, може да се случи какво ли не - скандалът или ще пламне с нова сила, или, обратното, ще се уреди по дипломатически път, защото европейците сега нямат интерес да го раздухват, смята аналитикът.

Нищо чудно обаче Ердоган да си отмъсти, като денонсира споразумението с ЕС за бежанците. Според Владимир Сотников това е напълно възможно.

Геворг Мирзаян, доцент от департамента по политология във Финансовия университет към правителството на Русия, намира за логично подобно развитие - Ердоган просто е длъжен да реагира максимално твърдо, за да не си изгуби авторитета, а и подкрепата на турските националисти.

"Може да се стигне до скъсване на дипломатическите отношения с Холандия, до санкции, даже отваряне на турско-европейските граници и изтласкване на нови стотици хиляди бежанци от Турция в ЕС (Анкара има пълното право да го стори, тъй като ЕС не изпълни своята част от миграционната сделка - да даде пари и безвизов режим)", прогнозира експертът.
 

/БТА/